Читать «Краят на империята» онлайн - страница 262

Някои водеха към помещения със сложни прибори. Други бяха складове, натъпкани с екипировка и резервни части. Имаше и ремонтен цех за роботите, сновящи по коридорите.

Стен се дръпна встрани, когато покрай него профуча една машина с щръкнали антени.

Коридорът внезапно завърши с просторно помещение. Огромна хидропонна ферма, изпълнена с екзотични растения, плодове и зеленчуци.

Храни по вкуса на Императора.

Стен продължи да следва синята линия, докато отново се озова в коридора.

После ново помещение, миришеше на антисептик и медицински препарати. Тук имаше ниски, метални вани, пълни с непозната течност. Светлината в помещението бе ярка и… топла. Видя стоманени масички и операционни дрехи. Всичко това пробуди в душата му неясно безпокойство. Продължи нататък.

Стигна центъра за управление на кораба. Беше натъпкан с архаична апаратура, която обаче работеше безупречно.

Вече беше абсолютно сигурен. Това бе командният център на Императора. Неговото тайно убежище. Ако взриви кораба, доставките на АМ2 ще се прекратят.

Постави раницата на пода и извади експлозивите. Беше приклекнал до вентилационна шахта. Място, не по-лошо от всяко друго.

Огледа се с любопитство. Беше изумен от постигнатото от Императора. Но как е успял?

По дяволите! Как въобще е започнал?

Забеляза една врата в дъното на коридора. На нея имаше табелка „Библиотека“. Може би вътре щеше да открие някакъв отговор. Ключ към загадката на Императора.

Приближи вратата и тя се отмести встрани с тихо свистене.

Стен пристъпи вътре.

Докато вратата се плъзгаше зад него, той забеляза с учудване, че няма лавици с фишове, нито с книги. Само няколко маси и кресла.

Дали това наистина е библиотека?

— Шах и мат — обяви Императорът.

39.

— Знаеш си урока — продължи Вечният император. — Никакви движения. Резки или други.

Говореше с безгрижен и уверен тон. Стен обаче не би допуснал грешката да сметне, че е прекалено уверен, затова се стараеше да стои неподвижно.

— Сега… Съблечи скафандъра. Много бавно, моля.

Стен протегна ръце към закопчалките. Миг по-късно скафандърът се свлече в краката му и той остана по корабния комбинезон.

— Ритни го настрани — нареди Императорът. — По-силно, ако обичаш.

Стен изрита скафандъра в ъгъла.

— Иди до дъното на помещението — продължи Императорът.

Стен продължи нататък, докато носът му опря в стената.

— Сега вече можеш да се обърнеш — рече Императорът.

Стен се обърна. Старият му господар се бе подпрял на масата, на лицето му трепкаше доволна усмивка. Пистолетът в ръката му сочеше право в гърдите на Стен.

— Радвам се да те видя — обяви Императорът. — Бях започнал да си мисля, че няма да дойдеш.

Пресегна се със свободната си ръка и взе шишето със скоч от масата. Без да откъсва очи от Стен, Императорът си наля една чаша.

— Съжалявам, че не мога да ти предложа — рече той.

— Но съм сигурен, че ще ми простиш тази проява на негостоприемство. — Той сръбна от чашата.