Читать «Вихър» онлайн - страница 8

Но беше минала повече от година, не, почти две години, откакто за последно бе ваден в пристъп на гняв. Четири прекрасни години на мир след цял живот войни. Мир… и нарастващото усещане на Стен, че най-накрая изпълнява задача, която му подхожда. Нещо, което не включваше…

— Колко вярно — каза глас с равен смъртоносен тембър. — Винаги си ми напомнял на сводник. Виждам, че вече си станал такъв. Или поне се обличаш така.

Стен се върна в реалността, ръката му се отпусна, пръстите се извиха, ножът изскочи навън. Отдръпна се от стената, изнесе назад лявото стъпало и застана на пръсти, приклекна леко, за да измести центъра на тежестта…

Проклетият Мейсън.

Поправка. Проклетият флотски адмирал Робърт Мейсън. Изцяло облечен в бяло, с гърди, окичени с медали, повечето от тях спечелени с труд, но вероятно по-малко от една трета от наградите, които Мейсън наистина заслужаваше. Никога не си беше направил труда да махне ужасния белег, който разсичаше лицето му. Според Стен адмиралът сигурно смяташе, че това подчертава излъчването му.

— Адмирале — кимна му Стен. — Как върви детеубийственият занаят?

— Върви добре — отвърна Мейсън. — След като се научиш да скъсяваш разстоянието, всичко е просто.

Мейсън и Стен се мразеха по неизвестни причини. Мейсън беше един от инструкторите в пилотската школа и беше дал всичко от себе си, за да се погрижи Стен да не завърши. Учениците му единодушно го смятаха за невероятен гадняр. И бяха напълно прави. И за разлика от ставащото по филмите, коравосърдечието на Мейсън не беше само преструвка. Под гранита се криеше закалена стомана.

По време на Таанските войни Мейсън се беше издигнал до адмирал. Имаше много качества: беше блестящ. Тиранин. Майстор на стратегията. Убиец. Брутален въдворител на дисциплина. Водач, който подкрепяше подчинените си до гроба и отвъд. Например, когато не успя да открие основателна причина да изхвърли Стен от пилотското училище, той го отличи на завършването с най-високите оценки. Мейсън сигурно беше най-добрият тактически пилот в имперските сили. Вторият най-добър, изръмжа пилотското его на Стен.

Верен до смърт на Императора, той беше оцелял след чистките на Тайния съвет благодарение на късмета и безскрупулността си. Сега най-вероятно следваше имперски заповеди както и в миналото — ефективно и с хъс. Да, реши Стен, имаше мир. Но само в сравнение с кошмарите на Таанските войни. Доста същества продължаваха да измират.

— Чух, че си станал момчето за послания на Императора — подхвърли Мейсън. — Никога не съм можел да разбера как реално същество може да живее в свят, където всичко е сиво и няма никаква истина.