Читать «Вихър» онлайн - страница 43

— Е, както изглежда от казаното в тази стая, всички сме съгласни, че старият безумец трябва да си отиде.

— Три въпроса трябва да решим — каза Дайатри. — Първо: Ще убием ли? Второ: Ако убием, как? Трето: Като си отиде, кой ще управлява? За тези съм права, нали?

Нямаше спорове.

— Да започнем с последния — предложи Мениндер. — От името на торките заявявам, че ни е омръзнало да бъдем пренебрегвани, защото сме малцинство. Който и да заеме мястото на Какана, ще трябва да се съгласи с това.

— Съгласна съм — заяви Ютанг.

— Същото важи за богазите — вметна Дайатри.

— Ами ако поискаме доктор Искра? — попита Мениндер. — Той е уважаван навсякъде из купа. И има репутацията на човек, който разглежда всички страни на един проблем.

Искра беше член на джохианското мнозинство. Но беше известен професор, изградил репутацията си в имперските среди. Друго предимство беше, че той в момента беше имперският териториален управител на един от подчинените таански райони.

Последва дълга тишина, докато съществата в стаята обмисляха кандидатурата.

— Не зная — поколеба се Ютанг. — Много дим. Малко яснота. Искам да кажа, кой знае какво наистина мисли?

Всички се обърнаха към генерал Даул, за да чуят какво ще каже той за предложението. Веждите му се присвиха замислено.

— Наистина ли мислите, че трябва да убием Какана? — попита генералът.

Чу се смутено мърморене из стаята, но преди някой да успее да отговори, вратата се отвори с трясък.

Всяко същество вътре загуби ума и дума, когато видяха да влиза най-лошият им кошмар — Каканът. Стоеше в рамката на вратата. Обграден от облечени в златисти дрехи войници. Оръжията им бяха насочени напред.

— Предатели — изрева Каканът. — Планирате убийството ми.

Той се устреми напред, лицето му — безкръвна маска на смъртта, костеливите му пръсти замахваха като на дух, който иска да прониже всяко сърце, да изпразни дробовете им и да изтръгне червата им.

— Ще ви опека живи — крещеше Каканът. Беше се надвесил над масата, а яростта му се изливаше върху им. — Но първо ще ви нарежа на парчета — малко по малко. И ще нахраня с парчетата децата ви. А с тях ще нахраня приятелите ви. И те ще застанат на Стената на смъртта.

Той събра яростта си в раздиращия гърдите му балон и извика:

— Заведете ги в…

Внезапна тишина. Всеки се взираше в Какана. Устните му бяха разтворени в широко О. Очите бяха изцъклени. Мъртвешкото лице изведнъж бе станало червено от прилива на кръв. Дори войниците се бяха втренчили в него.

Каканът падна по лице на масата. Костите му изтракаха. После тялото се свлече на земята.

Мениндер приклекна до него и сложи вещата си ръка върху гърлото на Какана.

Изправи се. Свали очилата си. Почисти ги. После ги сложи отново.

— Е? — странно, но въпросът дойде от капитана на отряда.

— Мъртъв е — обяви Мениндер.

— Слава Богу — каза войникът, сваляйки оръжието си. — Старият негодник беше полудял.

8.

Посланикът и воинът лежаха голи и прегърнати в леглото. Голите крайници се бяха увили един около друг и двете тела приличаха на древен китайски възел с еротично съдържание. Слабините на посланика бяха покрити от бельото на воина.