Читать «Вихър» онлайн - страница 23
Алън Кол
Притежателят на подобно легло, помисли си Стен, би бил висококвалифициран в оргиите и доста опитен.
Императорът?
На Стен не му пукаше — все пак беше странно, че по времето, когато беше капитан на императорските телоохранители — гурките, не беше забелязал Императорът да се интересува особено от секс. Не се беше замислял по въпроса, но предположи, че през няколкото хиляди години може би всички възможности в тази област са били щателно изследвани.
Но сега?
По дяволите, дори не беше сигурен, че е прав — Стен не беше разглеждал всяко кътче на замъка Аръндел, за да се увери, че помещение, което се води като склад, може да е било в действителност имперски бордей.
Проблемът, каза си Стен, е да спи в това легло. Ах, ти малък пуритан, обесник такъв, обади се вътрешният му глас. Нима нямаше времена, подсети се той, когато се беше въргалял с купища приятели. И като пое по тази пътечка, мисълта му продължи: кой ще те види да спиш в това огромно легло, тъй или иначе? Можеше спокойно да си кастрат в последно време.
Стен се върна към належащите въпроси.
— Господин Килгър — каза той. — Не съм съвсем сигурен какво ще представлява тази бъркотевина Алтайският куп. Но започвам да мисля, че нашият началник не ни дава всички тези благини само защото харесва краката ми.
— Прогнозата е деветдесет процента — съгласи се Алекс.
— Което значи, че ще имам нужда от всичките си активи. И така, смяташ ли, че ще използваш по предназначение талантите си, лорд Килгър, ако управляваш този масивен златен бордей?
Килгър го зяпна изненадан.
— Аз? Но това е за адмиралски чин. Две звезди, обзалагам се. А най-високият чин, който някога съм заемал, поне последния път, когато бях на служба, беше някакъв подофицерски.
— Не мисля, че това ще представлява проблем — каза Стен. — И не те попитах за това.
Алекс се замисли. После бавно поклати глава.
— Не мисля, момко. Но съм трогнат от предложението. До днес не е имало Килгър, дослужил до адмирал. Като се изключат пиратите, разбира се. А и мама би се зарадвала. Но… не. Маршируващи моряци тук и там, и цялата тази стомана из небесата… това не ме вълнува. Повече ме интересува как ще оправим кашата. Мисля, че това е главният ми талант, капитане.
Стен се зарадва да го чуе. Освен доверието, което влагаше в приятелството си с Килгър, и че разчиташе да му пази гърба, знаеше, че мъжът, когото Императорът наричаше личния бияч на Стен, притежава истински талант в дипломацията, ситуационния анализ и вземането на решения.
Внезапно една мисъл се стрелна през съзнанието му. Стен се ухили — беше леко нелепа. Но заслужаваше да се обмисли.
Той изключа компютъра и се изправи.
— Хайде, лорд Килгър. Да се върнем в бара и да проверим дали носорогът е готов да ни черпи по питие.
Алекс стана, но после се намръщи и огледа хроматичната стена.
— Хубава идея, шефе. Но не можем. Ще имаме гости.
— Гости ли? Килгър, това да не е пак някой от номерата ти?
— Не, приятелю. Някога да съм палил кибрит под гащите ти само за да проверя колко високо можеш да подскочиш?