Читать «Вихър» онлайн - страница 201
Алън Кол
— Да… Много логично, моме — съгласи се Алекс. — И може би… Просто…
Махони удари по масата.
— Разбира се! Сигурно се е опитал да посети посолството. Или поне да присъства на някое събитие, където и Стен е бил поканен.
— Именно — каза Синд. — Което значи, че или Стен, или Алекс биха могли да го разпознаят.
Тя погледна към Махони.
— Искам Стен да отиде до моргата, сър. Да види дали може да разпознае тялото.
— Кажи го на него, не на мен — каза Йън.
Синд повдигна вежда.
— Ще реши, че е загуба на време, сър — отвърна тя. — Може би ако вие…
Тя не довърши.
— Ще го доведа за ухото — обеща Махони. — Хайде, Алекс. Да отидем да си побъбрим с посланика.
Мазето на моргата беше бяло и студено, с антисептичен въздух, който не спираше неприятната миризма, която караше езика да се изприщи.
— Изчакайте за секунда — каза служителят. — Не съм си довършил обяда.
Размаха дебел сандвич пред лицата им. Доматен сок се процеждаше през хляба.
Синд щеше да му избоде очите. Дори с помощта на Махони и Килгър, Стен едва беше склонил да дойде. Бил затънал до гуша в работа.
За нейно учудване обаче, сега той се задейства. Вместо да крещи заповеди, той измъкна няколко банкноти и ги размаха пред лицето на мъжа.
— Можеш да ядеш в движение.
Служителят грабна банкнотите, махна с ръката, в която държеше сандвича, и тръгна напред. Те го последваха.
— Това е единственият начин да привлечеш вниманието на бюрократ — прошепна й Стен. — Ако им викаш, само стават по-упорити и глупави.
Служителят се движеше покрай шкафчетата с трупове.
— Да видим… Къде ли съм го сложил?
Той посочи към далечно отделение, натисна бутона на дистанционното и едно от шкафчетата се отвори с трясък.
Служителят погледна вътре. Капка червен сос се стече върху тялото. Той я забърса с палец, после го облиза.
— Не. Друг труп. — Натисна бутона и шкафчето се затвори. Той се засмя. — Съжалявам, че сбърках трупа.
После сви рамене.
— Бяхме доста заети, след като Каканът почина — обясни той. — Имахме повече клиенти, отколкото време.
Засмя се отново.
— Жена ми е щастлива като прасе в дракх. Работя извънредно от месеци. Още малко така и ще можем да купим къщата на мечтите си.
— Колко прекрасно — отбеляза Синд.
Служителят усети сарказма в тона й.
— Не аз съм ги докарал тук, госпожо — каза той. — Това е вашата работа. Вие ги убивате, аз ги опаковам. Това е моето мото.
Насочи дистанционното към друга крипта и натисна бутона. Едно от шкафчетата се отвори. Той погледна вътре.
— Това е мъжът, когото искахте да видите. Все още е мъртъв. Ха-ха. Слаб като скелет. Вижте бъдещето си. — Той погледна Синд. — Вашето също, госпожо.
Но Махони погледна пръв. Реакцията му беше светкавична и бурна.
— Майко Божия — ахна той. — Това е Венло.
Стен подскочи.
— Не може да бъде.