Читать «Вихър» онлайн - страница 20

— Мъже! Не харесвам мъже!

— Нито пък аз — отвърна Алекс невъзмутимо.

— Ти си мъж.

— Не.

— Какво си тогава?

— Аз съм пингвин. От Земята. Малка симпатична птица, която се храни с херинга.

Стен се опита да си припомни различните книги за извънземни, за да идентифицира съществото. Не се сещаше за нищо с четири крака, три очи, две ръце, слабоумен мозък — последното не беше съвсем сигурно, възможно беше съществото да е дрогирано, да е високо два метра и половина и да тежи кой знае колко тона, в добавка да има ужасно поведение.

О, да. Не докрай закърнели нокти по ръцете.

Стен изпита леко съжаление към съществото.

— Ти не си пингвин.

— И откъде си сигурен, момко? Нямаш вид на страстен пингвинолюбив перверзник.

— Ти си мъж.

— Виж, синко. Изморен си. Прекалил си малко със смъркането, смученето, лоченето или гълтането. Седни си кротко и ще ти купя нов балон.

— Не харесвам мъже! Наранявам мъже! Първо теб, после него.

— Е, добре — промърмори Килгър. — Стен, ти си ми свидетел за пред майка ми, че не се захващам с тази кървава работа все едно съм малко зверче.

— Ще й предам.

— Знаех си, че мога да разчитам на теб.

Дланите на Килгър обхванаха ръцете на съществото точно на мястото, където се намираха китките при човек. И той натисна надолу. Създанието изви от болка и се свлече на нещо, което вероятно бяха колена, също толкова тромаво, колкото го правеха и земните камили. Килгър, като продължаваше да държи „китките“ на съществото, пристъпи напред — и четирикракият приседна на пода.

— Ето — изтъкна Алекс. — Виждаш ли колко лесно е да си пацифист, когато концентрираш съзнанието си?

— Свършихте ли с играта, господин Килгър?

— Да, приключих, адмирале. Но трябва да купя на приятеля си балон, както обещах.

Килгър, честен и почтен мъж от света със силна гравитация Единбург, дългогодишен помощник и съучастник на Стен и един от най-добре тренираните имперски командоси, удържа на думата си — купи на неподвижното сега същество балон, преди да се отправят на оглед на бойния крайцер „Виктори“.

— Всичко е в упражняването на натиск — обясни той на Стен. — Като да затиснеш някого с телефонен указател.

— Какво е телефонен указател?

— Доста внушителен кораб — каза Алекс три часа по-късно.

— Да — съгласи се Стен. Той свали сензорната си качулка и спря разглеждането на тройно подсигурените системи за технически анализ на „Виктори“.

Очите на Алекс обходиха стаята, преди да заговори. Наблизо нямаше членове на екипажа, а комуникационната кутия беше изключена.

— Може би остарявам — продължи той, все още колебливо — но начинът, по който е изработена тази гемия, няма нищо общо с корабите в старите времена.

— Имаш предвид преди убийството на Императора?

— Да — кимна Килгър. — В тази тук има твърде много блясък и гравировка, за да се понрави на стария Император. Или си спомням миналото по-добро, отколкото е било?

— И аз си мислех същото нещо — отвърна Стен. Докосна няколко бутона и компютърът послушно показа триметрова холограма на „Виктори“ — тя се материализира във въздуха над масата в столовата, където стояха.