Читать «Вихър» онлайн - страница 194

— Предполагам, че си прав — каза Стен и последва заповедта на Йън, като се опита да се отпусне.

Сега поне имаше някой, на когото да се опре. Но нещо дълбоко в него му подсказваше, че Алтайският куп ще намери начин да повлече Махони, флота и Имперската гвардия в кървавата анархия, която всички наоколо обичаха толкова много.

37.

Седнаха на брега на пустото езеро на Мениндер. Старият торк мълчеше, докато Стен обрисуваше мрачното бъдеще, което заплашваше купа.

— Намирате се пред един от онези моменти в историята — каза Стен, — когато катастрофите и възможностите са еднакво достъпни. Какво ще се случи сега, зависи от вас.

— Не и от мен — възрази Мениндер. — Изборите се правят от хора с надежда. Точно сега имам също толкова надежда за моите хора, колкото да хвана някога риба в това езерце — той посочи към мъртвите води.

— Някой ще замести Искра — продължи да го убеждава Стен. — И най-вероятно ще замените един деспот с друг. Защо да го оставяте на случая?

— Защото никой човек не може да води Алтайския куп сам — отвърна Мениндер. — Ако не сте забелязали, никой от нас не е лесен за съглашение.

— Забелязах — каза Стен сухо.

— Всъщност сме ужасни в това отношение. По-скоро бихме се убили един друг, отколкото да съжителстваме заедно. Затова и водач става най-големият убиец. По дефиниция… Така работи глупавата ни система. Най-голямото и най-лошото племе изритва дракх по всички останали, колкото се може по-често. Затова и остава голямо и лошо.

— Щях да предложа нещо друго — направи втори опит Стен. — Щях да ви предложа да сформирате нещо като коалиционно правителство.

Мениндер изсумтя:

— Коалиция? В Алтайския куп? Не е особено вероятно.

— Преди почти бяхте съставили една — напомни му Стен.

Очите на Мениндер се присвиха.

— Какво искате да кажете?

Стен реши да говори направо.

— Злополучната вечеря със стария Какан — каза той. — Никога не повярвах на тази история.

— А в какво вярвахте? — гласът на Мениндер беше леден.

— Смятам, че Каканът изобщо не е бил поканен — отвърна Стен. — Не би седнал с група суздали, богази и торки. Още по-малко би се хранил с тях. Мисля, че вие… генерал Даул… Ютанг и Дайатри… дори не сте знаели, че той ще се появи. Всъщност смятам, че сте седели в онази стая и сте се чудели как да се отървете от него. А вие сте единственото същество в този куп, способно да сформира съглашение между всички представени видове.

Стен го дари със смразяваща усмивка.

— Ако това е вярно — продължи той, — то доказва, че само вие можете да съберете заедно някакъв вид коалиционно правителство.

Мениндер замълча. Хвалбата на Стен включваше и обвинение.

— Това, което не мога да проумея — поде отново Стен, — е как сте убили стария негодник.

— Не съм — каза Мениндер. Секунда по-късно: — Не сме.

Стен сви рамене.

— Няма голямо значение за мен, тъй или иначе.

— Нима бихте искали убиец за владетел?

Стен го погледна.

— Посочете ми някой, който да не е.

Мениндер се замисли. Накрая каза:

— Ами ако не подкрепя идеята ви? Ще ме оставите ли на мира?