Читать «Аферата Рембранд» онлайн - страница 2

Немного спомени бяха останали от онези дни в Порт Навас. Майката на Тимъти се бе преместила с поредния си любовник в Алгарви, най-южната провинция на Португалия. За драматурга пияница Дерек сега се говореше, че живее сам в някаква къщурка на уелското крайбрежие. А колибата на стария бригадир бе напълно ремонтирана и напоследък се обитаваше от някакви богати лондончани, които идваха тук само през уикендите, организираха си шумни угощения и безспирно крещяха подир децата си. От Странника бе останал единствено дървеният кеч, който той бе завещал лично на Пийл вечерта, преди да замине от Корнуол в неизвестна посока.

През тази дъждовна септемврийска вечер лодката се поклащаше на котва в малкия залив. Вълните леко се плискаха в нейния корпус. Внезапно звукът от някакъв непознат двигател вдигна Пийл от леглото и го накара да се залепи на обичайния пост край прозореца. Взрян във влажния сумрак, той успя да различи металносив „Рейндж Роувър“, който бавно напредваше по пътя. Колата спря пред колибата на стария бригадир и известно време остана така. Светлините й угаснаха, но чистачките продължиха ритмично да отмиват водата. После вратата на шофьора внезапно се отвори и оттам се появи фигура, загърната в тъмнозелен шлифер „Барбур“ и с водоустойчив каскет, смъкнат до веждите. Въпреки разстоянието, Пийл веднага разпозна Странника. Издаде го походката му — уверената, целеустремена крачка, с която се отправи директно към ръба на вълнолома. Там се поспря за малко, загледан в старата лодка, като внимателно избягваше светлината от близката лампа. След това бързо се спусна по каменните стъпала към реката и се изгуби от поглед.

Първоначално Тимъти се зачуди дали Странника не се е върнал, за да предяви претенциите си върху лодката.

Но това притеснение бързо се разсея, когато фигурата отново се появи, стискайки малък пакет в лявата си ръка. Беше нещо с размерите на книга, загърнато сякаш в найлон. Съдейки по слоя тиня по повърхността, явно предметът бе престоял там скрит доста дълго време. Преди години Пийл си бе представял, че Странника навярно е някакъв контрабандист. Излизаше, че може и да е бил прав.

Едва в този момент той забеляза, че Странника не е сам. На предната седалка на роувъра го чакаше друга фигура. Лицето й не можеше да се види, но със сигурност бе заобиколено от буйни коси. Младежът се усмихна за първи път. Изглежда, Странника най-сетне бе допуснал жена в живота си.