Читать «Стъкларят от Мурано» онлайн - страница 5

— Тази болка ме изчерпва — изрече тя на глас срещу отражението си.

И беше точно така. Нора се чувстваше уморена да бъде тъжна. Изтощена да се държи весело и бодро с онези от приятелите си, които бяха наясно, че предателството на Стивън бе изпило силите й. Изчерпана от необходимостта да раздели онова, което двамата бяха купили заедно. Спомни си вълнението, с което бяха открили и купили тази къща, през първите дни на брака им, когато Стивън бе получил поста си в Кралската общинска болница. Тогава тя си беше казала, че Хампстед изглежда прекалено изискан за учителка по стъкло и керамика. „Не и когато въпросната учителка е омъжена за хирург“ — бе отбелязала сухо майка й. Къщата дори си имаше име — „Белмонт“. Нора не бе свикнала да живее в къщи, които са толкова аристократични, че да заслужават собствено име. А тази бе разположена — както й приляга — на върха на живописен хълм, отвеждащ към село Хампстед. Квадратна, бяла и симетрична, тя бе перфектен образец на джорджианската архитектура. Бяха се влюбили автоматично в мястото. Бяха направили оферта за цената, бяха я купили и за известно време бяха щастливи в нея. Нора си каза, че, от друга страна, би трябвало да бъде доволна. Сега парите от продажбата на „Белмонт“ й бяха осигурили сигурност. Сигурност ли? Усмихна се тъжно.

Никога през живота си не съм се чувствала по-несигурна, отколкото сега. Сега съм невероятно уязвима. Защото извън пределите на брака се оказва твърде студено.

Най-малко за хиляден път през последните няколко месеца започна да инвентаризира отражението си — опитваше се да разбере защо Стивън я напусна. „Точка първа — две очи, големи, тревистозелени. Точка втора — коса, руса, дълга, с цвят на слама. Точка трета — кожа, маслинова. Точка четвърта — устни, постоянно изгризани от неувереност.“ Спря. Защото, от една страна, макар да се чувстваше безкрайно опечалена, тя определено не беше шекспирова вдовица. И, от друга, утешаваше я мисълта да знае, че е много по-млада и красива от любовницата на Стивън. Той се беше влюбил в четирийсетгодишна брюнетка, която работеше като болничен администратор и носеше строги костюми. Казваше се Карол — нейна пълна противоположност. Нещо й подсказваше, че Карол надали спи с избеляла тениска на бруклинските „Доджърс“ и надали се показва с разчорлена плитка.

— А някога той ме наричаше „Примавера“! — сподели сега тя с отражението си.