Читать «Не питай, не казвай» онлайн - страница 24

Настъпи продължително мълчание. Майката на Спенсър не спираше да се възхищава на розата си, да се оглежда, да се усмихва смутено. От тонколоните се носеше спокойна класическа музика. Господин Пенитисъл учтиво си поръча коняк „Деламейн“ на сервитьорката. Той непрекъснато се прокашляше, което ужасно дразнеше Спенсър. Искаше й се да му се сопне: Хайде де, изплюй си храчката най-после!

Най-накрая Мелиса се престраши да се обади.

— Чудесен ресторант, господин Пенитисъл.

— О, абсолютно! — присъедини се госпожа Хейстингс, очевидно признателна, че някой е разчупил леда.

— Изключително повлиян от Войната за независимостта — додаде Спенсър. — Да се надяваме, обаче, че и храната не е от този период!

Госпожа Хейстингс се засмя пресилено, но смехът й секна, щом зърна обърканото, почти обидено изражение върху лицето на приятеля си. Амилия набърчи нос, сякаш бе надушила нещо гнило във въздуха.

— О, Спенсър не говореше сериозно — побърза да обясни госпожа Хейстингс. — Това беше просто шега!

Господин Пенитисъл подръпна колосаната си яка.

— Този ресторант ми е любим от години. Списъкът им с вина е печелил награди.

Спенсър се огледа и си пожела да седи на масата на хихикащите лелки в ъгъла — поне на пръв поглед изглеждаше, че се забавляват. Тя хвърли един потаен поглед към Мелиса, с надеждата да получи съчувствие, но сестра й гледаше господин Пенитисъл с грейнали очи, сякаш той бе самият Далай лама.

След като сервитьорката донесе питиетата им, господин Пенитисъл се обърна към Спенсър. Отблизо се виждаха малките бръчици около очите му и щръкналите вежди.

— Значи ти си последна година в „Роузууд дей“?

Спенсър кимна.

— Точно така.

— Много е активна — похвали се госпожа Хейстингс. — Играе в отбора за хокей на трева, избраха я за ролята на лейди Макбет в училищната пиеса. „Роузууд дей“ има първокласна театрална програма.

Господин Пенитисъл вдигна вежда и погледна към Спенсър.

— Как са оценките ти този срок?

Въпросът хвана Спенсър неподготвена. Май сме доста любопитни, а?

— Ами… добре са. Но се явих на предварителните изпити в Принстън и ме приеха, така че този срок не е от особено значение.

Тя произнесе Принстън с наслада — това сигурно щеше да впечатли господин Пенитисъл и надутата му дъщеря. Но той само се наведе леко към нея.

— В Принстън не харесват кръшкачите, да знаеш. — Милият му глас изведнъж прозвуча остро. — Сега не е време да почиваш върху лаврите си.

Спенсър се отдръпна назад. Що за укорителен тон? За кого се мисли той, за баща й? Всъщност госпожа Хейстингс беше казала на Спенсър да го дава по-спокойно през този срок — все пак доста се беше поизпотила напоследък.

Тя погледна към майка си, която обаче кимаше одобрително.

— Вярно е, Спенс. Може би не трябва да се отпускаш толкова.

— Чух, че напоследък университетите много държат на оценките от последния срок — съгласи се Мелиса. „Предателка“ — помисли си Спенсър.

— И аз разправям същото на сина ми. — Господин Пенитисъл отвори менюто с вината, което беше дебело като речник. — Той ще учи в Харвард. — Произнесе го с толкова надменен глас, сякаш искаше да каже: „който е много, много по-престижен от Принстън“.