Читать «Не питай, не казвай» онлайн - страница 14

Това я накара рязко да спре. Наблюдаваше ли я някой? Присмиваше ли се?

Кискането се изгуби между дърветата. Емили се затътри по пътеката, опитвайки се да прогони звука от главата си. Просто й се беше причуло. Вече никой не я наблюдаваше. Слава Богу, онези дни отдавна бяха отминали.

Нали?

3.

Поредният политик и идеалното му семейство

В събота вечерта Хана Мерин и приятелят й Майк Монтгомъри седяха в някогашния остъклен склад в центъра на Холис, който бе превърнат във фотографско студио. По високия таван на промишлената сграда бяха окачени ярки прожектори, множество камери и няколко различни платнени екрана — със син фон, есенен пейзаж и екран с развяващото се американско знаме, което според Хана бе изключително безвкусно.

Баща й Том Мерин стоеше сред групата си политически съветници, поправяше вратовръзката си и повтаряше репликите си. Той възнамеряваше да се кандидатира за американския Сенат на изборите през ноември и днес трябваше да заснеме първата си политическа реклама, която трябваше да покаже на Пенсилвания сенаторското му излъчване. До него стоеше новата му съпруга Изабел, която побутваше бухналата си кестенява коса и приглаждаше официалния си червен костюм, подчертаващ вида й на жена на политик — особено с подплънките си, гадост — и оглеждаше оранжевеещата си кожа в малко огледалце „Шанел“.

— Уф — прошепна Хана на Майк, който нагъваше поредния сандвич от шведската маса. — Защо някой не посъветва Изабел да се откаже от изкуствения тен? Честно, прилича на умпа-лумпа!

Майк се изкиска и стисна ръката й, когато доведената й сестра Кейт премина край тях. За нещастие Кейт изобщо не приличаше на майка си — тя изглеждаше така, сякаш бе прекарала деня си в козметичния салон, където бе освежила цвета на косата си, беше си сложила изкуствени мигли и си беше избелила зъбите, така че да изглежда перфектно за рекламата на баща си. Втори баща, не че Кейт правеше някаква разлика. Не че това имаше значение и за бащата на Хана.

Изведнъж, сякаш усетила гадните мисли на Хана, Кейт се обърна наперено.

— Няма да е зле да помогнете малко. Има толкова много неща за вършене.

Хана отпи апатично глътка от кутийката си с диетична кола, която бе измъкнала от хладилника. Кейт се беше самоназначила за мини асистент на баща си и се държеше като някой стажант от „Западното крило“.

— Какво, например?

— Например можеш да ми помогнеш да си отрепетирам репликите — предложи Кейт с началнически глас. Тя вонеше на смокиновия лосион за тяло на Джо Малоун, който според Хана миришеше на мухлясала синя слива. — Имам три реплики в рекламата и искам да звуча перфектно.

— Имаш реплики? — попита изненадано Хана и прехапа език. Кейт очакваше да чуе точно това.

Както беше предположила, очите на Кейт се изпълниха с престорено съчувствие.

— О, Хана, нима ти нямаш никакви? Чудя се защо ли? — Тя им обърна гръб и тръгна към снимачната площадка. Бедрата й се полюляваха. Вързаната на опашка лъскава коса подскачаше насам-натам. Устните й несъмнено бяха разтеглени в тържествуваща усмивка.