Читать «Безпощадно» онлайн - страница 127

Ноъл изглеждаше ужасен.

— В никакъв случай! И когато й направих забележка, тя откачи. Започна да крещи разни неща за теб, каза, че разпространяваш лъжи за нея — казала си на всички, че те е заплашвала, казвайки ти, че е решена да спи с мен и че не бива да ти вярвам. Но аз някак си съм сигурен, че наистина иска да спи с мен. Преди две нощи се събудих, а тя стоеше на прага, облечена… — Той замълча със смутено изражение на лицето. — Казах на мама, че искам да я изгони от къщи.

— Леле — каза Ариа. Част от нея искаше да ликува, но другата част беше просто изморена. — Значи… не си спал с нея? — не можа да се сдържи и попита тя. Някак си не можеше да повярва, че Ноъл е устоял на прекрасната Клаудия.

Той поклати глава.

— Не си падам по нея по този начин, Ариа. Аз харесвам някой друг.

Тя потръпна. Не посмя да го погледне от страх, че лицето й ще разкрие твърде много.

Той се облегна на рамката на вратата.

— Трябваше да те послушам. За всичко. Ще разбера, ако не искаш да ме приемеш обратно, но… Липсваш ми. Не може ли поне да бъдем приятели? Иначе с кого ще ходя на курсовете по готварско майсторство?

Ариа вдигна глава.

— Харесват ли ти?

— Малко са момичешки, но пък са забавни. — Ноъл се усмихна срамежливо. — Пък и накрая на семестъра трябва да участваме в битката на Железния готвач.

Ароматът на портокаловия му сапун погъделичка обонянието й. Какво искаше той? Другарче за готварските курсове… или Ариа отново да му бъде приятелка? Може би беше късно да се съберат отново. Може би наистина нямаха много общо. Ариа никога нямаше да бъде типичната роузуудчанка. Дори нямаше смисъл да опитва.

Сигурно мълчанието й беше продължило твърде дълго, защото Ноъл рязко си пое дъх.

— Нали няма да се събереш с онзи учител? Когато ви видях снощи заедно…

— Не — отвърна бързо Ариа. — Той… — Тя здраво стисна очи. — Всъщност той си пада по Клаудия.

Абсурдността на тази мисъл изведнъж я порази. Тя се преви на две и се смя дълго и силно, докато от очите й не потекоха сълзи.

Ноъл се засмя смутено, без да схваща шегата. Миг по-късно Ариа го погледна. Той изглеждаше толкова сладък, застанал на верандата, облечен в торбести дънки и широка тениска, нахлул гумени чехли върху чорапите, вид, който Ариа ужасно мразеше. Ноъл никога нямаше да напише роман. Никога нямаше да завърти очи пред пошлостта на предградията, нито щеше да се оплаква, че тук всичко е толкова изкуствено и претенциозно. Но тя се сети как на Коледа Ноъл се беше появил пред вратата й облечен като Дядо Коледа с торба с подаръци за нея, само защото тя му беше казала, че като малка семейството й никога не е „правило“ дядо Коледа у дома си. И как когато го беше замъкнала в крилото за модерно изкуство на музея във Филаделфия, той търпеливо бе обиколил всички зали заедно с нея и дори си купи една книга за синия период на Пикасо от магазина за подаръци, защото реши, че е готина. Освен това караше Ариа да се смее: на курса по готварско майсторство и двамата бяха хванали по един нож, надвесени над камбите, когато Ноъл отбеляза, че приличат на целулитни дупета. Останалите курсисти — предимно възрастни дами или тъжни ергени, които сигурно се бяха записали, за да могат да се срещат с жени — свиха неодобрително устни, което ги разсмя още повече.