Читать «Отбой в полунощ» онлайн - страница 8

През целия курс на основна бойна подготовка споровете се развихряха. Водачът на групата за апострофа беше Макс Луис. Той твърдеше, че аз съм бил по природа радикал, смутител на реда и адвокат на цялото караулно, който не ще да върши, каквото го карат. Мел Гордън пък възглавяваше групата за слятото писане и твърдеше, че съм бил крайно любезен, склонен да правя всичко, което поискат от мен.

Нарекоха се „апострофисти“ и „антиапострофисти“ Отец Мънди казва, че тия неща били в ръцете на всевишния.

Така че сега всички ми викат Уонт и работата зависи от мен. Впрочем всички, освен Макс, който до последния момент, преди да загине, ме наричаше „У-О-Н-апостроф-Т“.

Вече съм облечен и изпълзявам от палатката с мешка и канче в ръка. Виждам, че Майка Уилкинс пак ми е измил канчето. Какво ли оставя на жена си да върши вкъщи? Разказах ви тия глупости за името си преди малко, за да ви дам представа за онова въртене на колелцата, което може да продължи безкрайно, когато твърде много умствен заряд е събран на твърде малко място. Нашето отделение е адски силно по разсъждаването, не толкова по разузнаването. Ние сме просто една дружина чоплещи в нищото езуитски софисти — талмудисти, които непрекъснато усъвършенстват една безкрайна игра на стъклени перли.

Решавам да рискувам страхотно, като изям едни редовни бъркани яйца с наденица. Но знам, че не бива и да вкусвам кафето. Действа ми като рициново масло. Не съм сигурен дали се дължи на самото кафе или на това, че все го пия със страх, но дори мирисът, вкусът, усещането за кафе ме прави нервен, разтреперва ме, по-точно кара ме да се насирам от страх. Днес също.

Взимам мешката си и се качвам в една от радиоколите, отпускам се на пода и почвам да ям внимателно, кротко и спокойно, като предъвквам всяка хапка по двайсет пъти и бавно преглъщам.

Почти привършвам, когато лейтенант Уеър ме открива. Главата му, с килната назад каска, щръква зад задния капак на каросерията. Той е Ван Хефлин, който играе Ван Джонсън във военен филм заедно с Марлен Дитрих като нацистка шпионка.

Няколко думи тук за Уеър, докато се мъча да прокарам надолу последните две лъжици и да установя в стомаха си що-годе работен ден.

Уеър е участвал в Алеутската кампания. След това е бил прехвърлен в 8010-а пехотна дивизия и почти е напуснал армията. Както казва Мел Гордън, „той се съгласява с всичко, а после прави, каквото си знае“. Стан иска да наеме Уеър, когато след войната отвори своята Безотказна рекламна агенция „Шутзър“; такъв талант не бива да отива на вятъра.

Полковник Сгър взе Уеър в ротата към главното командване, за да сформира разузнавателния взвод. Дадоха му разузнаването без рекогносцировката. Той преся досиетата на полка, докато накрая излезе с онези двадесет и четирима души, които имаха най-висок резултат на теста за интелигентност. Това само по себе си беше щура идея, но изглежда още по-шантава, като погледнеш как поначало е сформирана цялата тая глупашка дивизия.