Читать «Отбой в полунощ» онлайн - страница 130

— Останалите от отделението измъкнаха ли се?

— Да, сър.

— А какво стана с джипа и радиото?

— Наложи се да ги изоставим, сър?

— Дори и картечницата ли? И пушките?

— Германците ни взеха пушките, сър.

— Леле мале!

— Измъкнахме само Мънди, сър.

И аз не знам защо му го казвам. Това не го засяга; не го е грижа. Но ми се струва важно.

— Избягали сте и сте взели Мънди със себе си?

— Да, сър. Върнахме се и го взехме. Изнесохме го като санитари.

— Майко мила! Не казвайте на Лав.

— Добре, сър.

— Оставете на мен да докладвам. Изобщо не споменавайте, че сте изнесли Мънди. Господи, колко го носихте, по дяволите?

— Не знам, сър.

— Проклятие!

— Има ли някакви вести от първо отделение, сър?

— Нищо. Между другото, когато се изтегляхме, положих усилия да ви оставя едно радио и джип, но всички превозни средства до едно бяха необходими за полковото продоволствие. Нищо не можах да направя.

В този момент ужасно ми се ще да попитам за Шутзър, но нещо ме дави в гърлото. Отворя ли уста, ще заплача, ще запищя или ще се нахвърля върху висшестоящ офицер. Само отдавам чест, обръщам се и си тръгвам, сякаш ме е освободил.

Крача безцелно до кухненската палатка и пропълзявам между котлите с вода за пране на раници. Сядам между тях и стената на палатката. Не знам къде са Уилкинс, Милър и Гордън. Дано да са намерили отнякъде платнища и спални чували; твърде много съм изморен, съсипан, за да проверя. Свивам се на топло върху едно платнище. Стигнал съм до фазата, в която само сънят помага.

Събуждам се. Над мен стои Уеър и ме рита по краката. С огромно усилие се изправям, чувствам се като пиян.

— Няма нужда да ставаш, Нот. Исках само да ти кажа, че оправих работата.

Стъпвам на крака, изтупвам с ръка коленете си.

— Бях при майор Лав. Всичко е уредено. Той казва, че щом като не сте били във военнопленнически лагер, няма нужда да минавате през цялата дивотия на разследването.

Прави пауза.

— Ще попълним разузнавателния взвод със старата противотанкова част, която беше разбита. Кои предлагаш за подофицери?

Не мога да мисля. Всичко ми изглежда безсмислено.

— Не знам, сър.

— Аз смятах Гордън да стане сержант на другото отделение, а Милър — твой помощник. Има едно говедо ефрейтор, който ще дойде с тях; може да работи с Гордън.

— Да, сър.

— Предложил съм Уилкинс за бронзова звезда. Лав подписа почетната грамота, но никак не е доволен. Освен това преместих Уилкинс в охраната.

— Благодаря ви, сър.

Вече съм готов да опитам.

— Как е Шутзър, сър?

— Нямаше шанс. Умря, преди да пристигнем до частта. Не можахме да му помогнем особено по пътя. Онази зелка също умря; никаква възможност да го разпитаме.

Мълча. Чакам само Уеър да ми се махне от главата. Искам отново да остана сам и да се свия на земята.

— Щях да забравя сержант. Ще трябва да подпишете протоколи за джиповете, радиото и телефоните. Не знам за пушките и картечницата. Понеже сте били заловени, мисля, че няма да имате неприятности.

Измъква формуляри от джобчето си и ми ги подава. Обзема ме хладнокръвие, не студ, а само хладнокръвие, като че не участвам във всичко това.