Читать «Душегубеца» онлайн - страница 39

Ребека се сгуши между завивките. В този дворец живееше майка й и там слънцето никога не залязваше. Там тя не работеше в кръчма, където мъжете се напиваха до припадък, а после повръщаха върху покрития с тръстика под. Там баща й беше добър като някога и не се наливаше с останалите пропаднали типове, докато похотта не го накараше да се изкачи, олюлявайки се, по стълбите и да се покатери върху някоя слугиня… Дали Сен Клер щеше да се върне, питаше се Ребека. Сигурно — все пак йезуитът не се беше сбогувал с нея. Беше й казал само „довиждане“…

Очите на девойката вече се затваряха, но в този момент вратата на стаята й изскърца и тя погледна натам. На прага стоеше някаква тъмна фигура. Отначало Ребека си помисли, че е баща й, но после мъжът се обърна и свещите, които горяха на стълбището, осветиха лицето на Купър, човека на Юда.

Пастор Фрогмор веднага очарова жителите на Дънмоу. Службата му на следващата сутрин нямаше нищо общо с мърморенето на стария Бейнс, което след известно време приспиваше всички в църквата. Новият пастор слезе по стъпалата на олтара със своите чисти одежди и напомадена коса и тръгна из нефа, усмихвайки се на енориашите си. Щом съзря Ребека, която седеше с баща си до една от колоните, той улови погледа й и дяволито й смигна. Девойката не можа да повярва очите си. Снощи този мъж беше осквернил църквата с безумното си пиршество, после се беше впуснал в битка на живот и смърт с беглеца Сен Клер, а сега се разхождаше сред енориашите си, все едно е техен пастир. Явно Фрогмор просто им се подиграваше. На всичкото отгоре новият пастор беше избрал за службата си онзи пасаж от Библията, в който се говореше за вълците в овча кожа. След като го прочете, той продължи с изключително въздействаща проповед за опасностите, дебнещи Божието стадо. Вероятно беше забелязал Купър и шайката му, които се бяха настанили в задната част на църквата, така че посъветва енориашите си да съдействат на служителите на закона и да им помагат с каквото могат в изтощителното преследване на еретиците и разколниците, нахлуващи в кралството с цел подкопаване верността на поданиците на кралицата.

От време на време Ребека усещаше, че баща й я гледа, сякаш долавяше, че нещо не е наред.

В края на службата девойката помоли Бартоломю да я изчака и отиде при любимата си статуя. Хората, които минаваха покрай нея, си шепнеха, че това било „отвратителен папистки обичай“, а Малбрук дори каза, че било крайно време да се отърват от тази статуя.

Фрогмор стоеше на стъпалата отвън и се ръкуваше с енориашите си, обещавайки им, че ще ги посети веднага щом му се удаде възможност. Размени си шеги и закачки с тепавичаря Осбърт, с полския работник Джак и цялото му домочадие и дори със старицата Уайът.