Читать «Душегубеца» онлайн - страница 37

— Кога за последен път се бихме с теб, Майкъл? Май беше в Киев, а? Или пък бъркам? Може да е било и в Кьолн, където са погребани онези хиляда девици… Така или иначе, едва ли е било по-забележително от онзи дуел в покрайнините на Рим…

Фрогмор скочи към съперника си с меч в ръка. Сен Клер парира удара и църквата се огласи от звъна на оръжията, забързаното дишане и тежките стъпки на двамата противници.

Ребека се беше вцепенила от страх, но все пак продължи да наблюдава схватката от прозореца. Мъжете се движеха бързо, отбивайки взаимно ударите си и хвърляйки се в атака. Въпреки че не беше много добре запозната с военното изкуство, девойката си даваше сметка, че двамата съперници владеят меча до съвършенство. Особено Фрогмор, чието оръжие изглеждаше като естествено продължение на ръката му. Ребека вече едва си поемаше дъх. Ами ако Сен Клер бъдеше ранен? Или още по-лошо — убит? Двамата мъже се раздалечиха. В следващия момент пасторът премести камата си в ръката, с която държеше меча, и направи нещо толкова невероятно, че Ребека не можа да повярва на очите си.

— Някой ден всичко тайно ще стане явно — подигра се той. — Но този ден май няма да е днес, а, Майкъл?

След тези думи Фрогмор вдигна ръка, насочвайки я към свещите, и те мигом угаснаха. В църквата се възцари пълен мрак. Ребека чу вик, а после и звън на стомана. Тя скочи от стената, обърса потните си ръце в роклята си и изтича към предната врата. За щастие, резето беше вдигнато. В този момент откъм пътеката се чу шум, проблеснаха и факли. Да не би Купър да беше заподозрял нещо и да идваше, за да види какво става? Сигурно водеше със себе си и ужасната си шайка главорези… Ребека се втурна към камбанарията и дръпна въжетата на камбаните. Грубата материя ожули ръцете й, но звънът на Кларънс и Мери тутакси отекна в тъмнината, подавайки недвусмислен сигнал за тревога. Битката в църквата замря. Ребека слезе от камбанарията и видя, че свещите отново горят. От Сен Клер нямаше и следа, но страничната врата беше отворена. Фрогмор се суетеше наоколо, събирайки съдовете от масата и тъпчейки ги в някаква олтарна покривка. Ребека изтича навън. Когато стигна до костницата, Сен Клер вече се беше качил на коня.

— Майкъл! Майкъл!

— Ти ли удари камбаните, Ребека? — той се наведе към нея; лицето му беше мокро от пот.

— Видях, че към църквата наближават хора и си помислих, че Купър идва да те залови…

— Ако бях успял да раня Фрогмор, щеше да си струва. Ти видя всичко, нали?

Ребека кимна.

— Точно според очакванията ми — той се изправи в седлото и промърмори още нещо, но вятърът отнесе думите му.

Ребека обаче беше сигурна, че е казал: „Ти трябваше да си там“.

— Разтревожих се — отвърна тя и се опита да хване юздите на коня, но Сен Клер се отскубна от нея. — Видях какво направи Фрогмор със свещите.

— Нищо особено, Ребека. Просто глупав номер.

Йезуитът се наведе, вдигна девойката, целуна я в устата, а после внимателно я върна на земята.