Читать «Душегубеца» онлайн - страница 3

— Имай предвид, че няма да си сам — беше продължил Купър. — Папата също се интересува от Душегубеца и е изпратил по петите му един йезуитски свещеник на име Майкъл Сен Клер. Той също се придвижва под чужда самоличност и вече обикаля из източните графства, възползвайки се от подкрепата на местните католически семейства. Отваряй си очите и за него.

— Намери го, Андрю! — беше му заповядал Уолсингам. — Като таен агент на кралицата, свикнал да си има работа със сенките, бродещи на границата между Рая и Ада, задачата не би трябвало да представлява трудност за теб. И имай предвид, че нейно величество кралицата е изключително заинтригувана от този случай.

И така, Кавъндиш се беше съгласил. Междувременно му се беше приискало да попита защо Елизабет, Уилям Сесил и мастър Уолсингам толкова се боят от магьосници и магии, но добрите агенти или „куриери“, както Уолсингам наричаше хората си, никога не задаваха въпроси. Те просто се подчиняваха.

Кавъндиш хвана юздите и едва потисна вълнението си. Беше успял! Знаеше, че Сен Клер се намира някъде по пътя край Колчестър, и се беше сдобил с описанието на мастър Фрогмор. Уолсингам и Купър щяха да останат много доволни, когато им занесеше тези новини. Кавъндиш се наведе и потупа коня си по врата.

— Хайде, момиче, стига ти толкова почивка! — каза той и погледна към кръстопътя. — Продължаваме на юг. При следващото имение или село пак ще поспрем.

След тези думи конникът заби шпорите си в хълбоците на грамадния кон и животното препусна по осветения от луната път. Кавъндиш се насили да се успокои. Ако се движеха с тази бързина и занапред, той щеше да продължи пътуването си, докато силите не го напуснеха. В този момент минаха покрай някаква бесилка и конят се стресна от разпадащия се скелет, който висеше от нея.

— Щом има бесилка — пошегува се Кавъндиш, — значи сме близо до някое населено място.

След следващия завой пътят се заспуска надолу, а живият плет от двете страни стана още по-гъст. Кавъндиш тъкмо се канеше да продължи да язди, когато от храсталака изскочи друг конник. Кавъндиш незабавно дръпна юздите, а ръката му се стрелна към кавалерийския пистолет.

— Не се приближавай! — извика той. — Аз съм пратеник на кралицата!

— Аз пък съм пратеник на Сатаната! — присмя му се непознатият.

Кавъндиш бръкна в кобура си, но Другият кон и ездачът му вече връхлитаха върху него. За миг той зърна очите на непознатия, които святкаха зад маската му. После проблесна стомана. Кавъндиш се опита да избегне удара, но в следващия момент острата като бръснач кама се заби дълбоко в гърлото му. Раненият се задави от собствената си кръв и се олюля в седлото. Гаснещият му ум се изпълни с картини, а после мракът го погълна.

Нападателят хвана юздите на Кавъндиш и зашепна нещо на коня му. После слезе от своя кон и претърси кесията и джобовете на мъртвеца. Щом приключи, сряза кожения му жакет и ризата отдолу и оголи гърдите му. Душегубеца погледна към небето и прошепна една молитва, след което заби камата си в топлата плът на жертвата си и ловко изтръгна сърцето й.