Читать «Душегубеца» онлайн - страница 2

Както и да е, в момента по-важното беше да стигне до Лондон и да съобщи на Уолсингам и на Уилям Купър онова, което беше научил за свещеника и най-вече за онзи отвратителен вещер, Душегубеца. Кавъндиш беше възпитаник на Кеймбриджкия университет и винаги поемаше задачите, които му възлагаха. Този път обаче му беше коствало големи усилия да повярва в онова, което Уолсингам му беше прошепнал в онази тайна стая с кадифени завеси в Тауър. След като беше изслушал главния шпионин на кралицата, Кавъндиш се беше наканил да стане и да си тръгне, но мълчаливото присъствие на Уилям Купър го беше уверило в думите на господаря им. После Уолсингам, с неговите сурови очи, чувствени устни и елегантно оформена козя брадичка, го беше хванал за китката и така го беше ощипал, че Кавъндиш беше потръпнал от болка.

— Андрю, мило момче… — беше оголил зъби Уолсингам, както правеше винаги, когато се развълнуваше или пък когато се канеше да издаде някоя голяма тайна.

Всъщност тайните бяха специалитетът на Уолсингам. В старанието си да изобличи предателите, които се противопоставяха на управлението на великата Елизабет, той си вреше носа навсякъде, всявайки страх у всички, включително и у приятеля на Кавъндиш — албиноса Купър. Главният шпионин на кралицата се ровеше в потайните кътчета на човешките души и — бидейки надарен с остър ум и отлична памет — веднага забелязваше и запомняше всеки детайл от личността на хората, с които си имаше работа. Уилям Сесил, първият министър на кралицата, също гледаше да внимава с него, а според слуховете дори белоликата и червенокоса Елизабет тайно се страхуваше от мастър Уолсингам и неговите „хрътки“. Именно тя му беше лепнала прозвището „Сянката Том“ — заради черното му лице и не по-малко черното му сърце.

— Намери Душегубеца — беше заповядал Уолсингам на Кавъндиш, избутвайки към него един свитък и ощипвайки го още веднъж по китката. — Прочети този документ, запомни го и после ми го върни.

Кавъндиш беше прочел написаното, но не беше повярвал на очите си. В документа се казваше, че Душегубеца бил могъщ магьосник, който изтръгвал сърцата на невинните си жертви и така успявал да задържи душите им в плен след смъртта.

— Не може да бъде! — беше изпелтечил Кавъндиш.

— Вярно е. Душегубеца, или Хенри Фрогмор, се е завърнал в Англия — беше се обадил Купър. — В момента се намира в Есекс — необикновените очи на албиноса бяха засвяткали, а гласът му се беше изпълнил с гняв. — Преследвах го из цяла Европа, че и извън пределите й, и прочетох всички доклади от разни търговци, пътешественици и чужди шпиони, посветени на него. Душегубеца е тук, но разбира се, пътува под чужда самоличност. Той е майстор на превъплъщението. Целта ни е да го заловим и да го доведем в Лондон. От теб се иска да разбереш къде се крие и как изглежда. Щом научиш тези неща, се върни и ми докладвай. Оттам ще поема аз.

От някаква горичка по-надолу по пътя избуха бухал и Кавъндиш вдигна глава.