Читать «Душегубеца» онлайн - страница 179

— Какви са тези боклуци? — настоя Купър. — Нищо чудно, че Дмитрий не прояви никакъв интерес към тях…

— Сега Фрогмор е демон — отвърна йезуитът, — но някога той също е бил обикновен мъж и е обичал с цялото си сърце и душа.

— И тези неща са негови, така ли?

Сен Клер постави ръката си върху тази на Ребека.

— Точно така. Вярно, че магьосникът иска да се добере до нас, но не по-малко копнее да си върне тези предмети.

— А ти как се сдоби с тях?

— Злото джудже Васлов мрази Фрогмор, така че лесно го подкупих. Убедих го, че ако ми предаде съкровищата на магьосника, силите на Фрогмор ще отслабнат. Щом чу това, любимият шут на царя с радост открадна кесията и я замени с друга.

— Значи си го излъгал? — подразни го Купър. — Нима йезуитите правят подобни неща?

— Това, което казах на Васлов, донякъде е истина. В крайна сметка, могъществото на Фрогмор е доста преувеличено. Да, той може да развихри магическите си способности в усамотени селца като Дънмоу, убивайки разни клетници като старицата Уайът, но денем е принуден да се спотайва, разчитайки единствено на бързината си и на изненадата на противника си. Той е получовек-полудемон и се лута бездомен между небето и земята. Всъщност понякога вероятно му се иска да е обикновен мъж и дори може би съжалява за делата си. Сигурно често си спомня дните, когато е бил щастлив, и тези предмети го връщат към тях. Убеден съм, че накрая ще изпълзи от мрачното си леговище и ще дойде да си ги потърси.

— Чак толкова много ли значат те за него? — попита Ребека.

Сен Клер вдигна почернелия от времето пергаментов свитък и го разви.

— Ако животът е любов — зачете той — и любовта е живот, то твоят живот е моята любов — йезуитът хвърли бележката на леглото. — Фрогмор е написал това на любимата си съпруга преди много, много години.

— Откакто сме тук — намеси се Купър, — ти ми разказа доста неща за магьосника, Майкъл, но не спомена почти нищо за себе си. Ребека, ти знаеше ли, че нашият йезуит идва от Ирландия и че някога е служил на Фрогмор?

— Очаквах да кажеш нещо подобно — отвърна Сен Клер хладно.

Албиносът се наведе през леглото.

— Освен това така и не ми обясни — просъска той — как си оцелял след падането в онази урва, в която те е хвърлил Фрогмор…

— Всъщност не паднах — отвърна йезуитът бавно. — Или поне не толкова надълбоко, колкото му се искаше на магьосника.

— Ами когато всичко това приключи? — настоя албиносът. — Какво ще правиш тогава?

— Ще си отида у дома, мастър Купър!

— У дома, значи — подигра му се човекът на Юда. — Тоест на бесилката в Тайбърн, така ли?

— Стига вече! — намеси се Ребека, за да потуши страстите, а после докосна парчето пергамент. — Настина ли това писмо е толкова важно за Фрогмор?

— Ако ти умреш, Ребека, и на мен ми остане само една къдрица от косата ти — Сен Клер вдигна малката кесия, — за мен тя също би била по-ценна от всичко на света!