Читать «Душегубеца» онлайн - страница 178

Сен Клер кимна.

— Васлов ни остави да се измъкнем от гората, но когато наближихме Киев, ни обгради отряд конници и теб те удариха по главата — той огледа раната на темето й. — После ни доведоха в Каренска.

— Но защо?

— Иван изчаква. Ако турците го притиснат, ще ни предаде на тях. Ако ни забравят обаче — йезуитът сви рамене, — може и да ни пусне, а може и да ни остави тук до края на дните ни.

Ребека затвори очи и въздъхна.

— Фрогмор иска смъртта и на трима ни — продължи Сен Клер. — Вече му е дошло до гуша аз и Купър да го следваме по петите, но преди всичко, Хризостома, магьосникът иска да се отърве от теб. Едва след като те унищожи, той ще може да си отдъхне и да се посвети изцяло на новите си турски господари.

— Толкова ли съм важна? — попита Ребека стреснато.

— Да, толкова. Фрогмор познава законите на природата и много добре знае, че дори един велик магьосник като него не може да се измъква до безкрай. Известно му е, че в един момент идва време за разплата, и гледа на теб като на огромна заплаха.

— Трябва да сложим край на всичко това — заяви Купър, удряйки се с юмрук по коляното — и най-после да затрием Фрогмор от лицето на земята! — албиносът седна в другия край на леглото. — Докато ти беше трескава, Сен Клер ми каза как можем да унищожим магьосника. Аз обаче…

— На него му е трудно да повярва, че това е единственият начин — намеси се йезуитът. — Но това е самата истина, Уилям.

— Планирал си всичко от самото начало, нали? — обвини го Купър.

— Всичко, което се случи дотук, не можеше да стане против волята на който и да е от вас двамата.

Албиносът поклати глава. Сен Клер взе ръцете на Ребека в своите и заговори на онзи свой странен език. Купър погледна към девойката. Тя усети ревността му и ощипа йезуита по пръстите.

— Какви ги дрънкаш? — подкачи го тя. — И защо непрекъснато говориш на този странен език, сякаш се обръщаш към някого, когото ние не можем да видим?

— Това е арамейски — отвърна Сен Клер. — В момента се моля.

— За какво? — сопна се Купър. — Господ да ни прати легион от ангели, които да ни помогнат?

Йезуитът се засмя и поклати глава.

— Май ти е много весело, а? — албиносът стана на крака и пъхна палци в колана си. После се ослуша, тъй като от коридора се дочуха стъпки, но не след дълго шумът заглъхна. — Отговори ми! — настоя той. — Имам чувството, че в ума ти непрекъснато се върти нещо. Въпреки това вече две седмици не споменаваш нищо за бягство. Мислиш, че Фрогмор ще дойде тук, нали?

— Знам, че ще дойде.

— Но няма да го стори само заради Ребека, прав ли съм? — Купър се огледа наоколо. — Къде е онази кожена кесия?

— Какво друго може да иска Фрогмор от нас? — попита девойката.

Сен Клер стана, приближи се към дисагите си, окачени на стената, и извади оттам кожената торбичка. После се върна при двамата си съюзници и изтърси съдържанието й върху леглото.

— Какво е това, за Бога?! — възкликна Ребека. — Подобни дрънкулки можеш да намериш на сергията на всеки пътуващ търговец!

Тя се пресегна и зарови пръсти сред предметите — някакъв пръстен, брошка с форма на змия, парче златотъкан брокат, прокъсана дамска ръкавица със седефена закопчалка, момчешки жакет, очукана дървена играчка, представляваща рицар на кон с копие в ръка, и един малък пергаментов свитък.