Читать «Душегубеца» онлайн - страница 14
Пол Дохърти
— Това е само половината от възнаграждението — промърмори той. — Ако ни доведеш Душегубеца, ще получиш още толкова.
— Жив ли ви трябва? — попита Рагуза.
— Да — потвърди великият везир.
— Искам да ми поемете и разноските — каза наемникът, без да откъсва очи от златото.
— Ще ти бъде осигурено и сребро, както и кредитни писма. Банкерите с удоволствие ще ти ги осребрят, щом видят, че са подписани от султана.
— Знам какво ти минава през ума — заяви Сюлейман, без да вдига глава. — Сигурно си въобразяваш, че можеш да вземеш съкровището, което ти даваме, и да изчезнеш.
Рагуза поклати глава.
— Сега може и да не си го мислиш — добави Сюлейман сухо, — но когато преследването започне, със сигурност ще ти се прииска да го направиш.
— Няма да постъпя така. Кълна се в живота си…
— Който ще загубиш, ако приемем клетвата ти и ти поверим златото си, а ти не изпълниш задачата, която сме ти възложили — отвърна тихо султанът. — Тогава ще се увериш докъде се простира влиянието ни. Няма да можеш да се скриеш от нас — нито из ледената пустош на Русия, нито сред жежките пясъци на Арабия!
— Ще ви доведа този демон — заяви Рагуза, пренебрегвайки заплахите на Сюлейман. Наемникът живееше ден за ден и не обичаше да се тревожи предварително за нищо. — Кажете ми обаче — защо ви е притрябвал?
— Делата на господаря ми не те засягат — отвърна великият везир. — И имай предвид, че предупреждението, което получи, беше съвсем сериозно.
— Но щом този Душегубец е толкова могъщ магьосник — обърна се Рагуза към везира, — как мога да го заловя?
— Въпреки невероятните си способности Душегубеца си остава човек от плът и кръв. И той като всички нас се нуждае от сън и от храна. Вярно, че силите му са значителни, но въпреки това те не са неизчерпаеми. Сделката, която е сключил със Сатаната, изисква от него да убива непрекъснато. В противен случай способностите му намаляват. Как ще го заловиш обаче, си е твоя работа — великият везир извади ръце от ръкавите на робата си. — Така или иначе, първо трябва да го намериш. Имай предвид, че ти не си единственият, който го търси. Нали разбираш — Душегубеца преминава през териториите на различни владетели, сеейки след себе си смърт. Разбира се, той би предпочел делата му да останат в тайна, но с течение на времето местните власти няма как да не забележат присъствието му. Московският владетел, който нарича себе си „цар“, също е узнал за него.
Рагуза се усмихна. Цар Иван определено проявяваше интерес към подобни същества. Самият той също беше обладан от демони.
Великият везир замълча и направи знак на някакъв роб да се приближи. После взе чашата с шербет от позлатения поднос в ръцете му и отпи една глътка.
— Има и други, които са тръгнали по петите на Душегубеца. Например католическия свещеник Майкъл Сен Клер. Познаваш ли го?
Рагуза поклати глава. Името не му говореше нищо.
— Засега той е постигнал най-много в преследването на магьосника. Нашите хора, които се върнаха от тази мисия, без да успеят да я изпълнят, решили, че ако следват Сен Клер, накрая ще стигнат и до Душегубеца. За съжаление, йезуитът ги измамил и ги пратил по грешна следа.