Читать «Любовникът на девицата» онлайн - страница 4

— Мили боже! Какъв кошмар! Какъв сън! Бог да ме пази от него. Бог да ме пази от него!

— Същият сън ли беше? — попита тя. — Сънят за смъртта на баща ти?

Беше му непоносимо тя дори да споменава това.

— Просто един сън — каза той кратко, като се опитваше да се опомни. — Просто един ужасен сън.

— Но същият сън ли? — настоя тя.

Той сви рамене.

— Едва ли е изненадващо, че го сънувам отново. Имаме ли ейл?

Ейми отметна завивките и се надигна от леглото, като придърпа нощницата около раменете си. Но нямаше да го остави да я отклони.

— Това е поличба — каза тя рязко, докато му наливаше чаша ейл. — Да го затопля ли?

— Ще го пия студен — каза той.

Тя му подаде чашата и той я изпи наведнъж, чувствайки как нощната пот, обливаща голия му гръб, охладнява, засрамен от собствения си ужас.

— Това е предупреждение — каза тя.

Той се опита да се усмихне безгрижно, но ужасът от смъртта на баща му, и целият този провал и тъга, които го бяха преследвали по петите от онзи черен ден насам, бяха твърде много за него.

— Недей — каза той простичко.

— Не бива да заминаваш утре.

Робърт отпи голяма глътка ейл, като скри лице в чашата, за да избегне обвинителния поглед на Ейми.

— Един лош сън като този е предупреждение. Не бива да отплаваш с крал Филип.

— Обсъждали сме това хиляда пъти. Знаеш, че трябва да замина.

— Не сега! Не и след като сънува смъртта на баща си. Какво друго би могло да означава това освен предупреждение към теб: да не се стремиш твърде нависоко? Той умря като предател, след като се опита да постави сина си на трона на Англия. Сега ти отново потегляш, изпълнен с гордост.

Той се опита да се усмихне.

— Не е кой знае каква гордост — каза. — Всичко, което имам, са конят и брат ми. Дори не можах да събера собствена войска.

— Сам баща ти те предупреждава отвъд гроба.

Той уморено поклати глава.

— Ейми, това е твърде мъчително. Не ми говори за него. Ти не знаеш какъв беше той. Той щеше да иска от мен да възстановя влиянието на фамилията Дъдли. Никога нямаше да ме обезсърчи за нещо, което искам да направя. Винаги е искал да се издигнем. Бъди ми добра съпруга, Ейми, любима моя. Не ме обезкуражавай — той не би го направил.

— А ти бъди добър съпруг — отвърна рязко тя. — И не ме напускай. Къде ще отида, след като ти отплаваш за Нидерландия? Какво ще стане с мен?

— Ще отидеш при семейство Филипс, в Чичестър, както се разбрахме — каза той спокойно. — А ако походът се проточи и не се прибера у дома скоро — ще се прибереш вкъщи, при мащехата си в Станфийлд Хол.

— Искам да се прибера в собствената си къща в Сайдърстоун — каза тя. — Искам да създадем дом заедно. Искам да живея с теб като твоя съпруга.

Дори след две години на позор той все пак скръцна със зъби, преди да й откаже:

— Знаеш, че Короната ни отне Сайдърстоун. Знаеш, че няма пари. Знаеш, че не можем.

— Можем да помолим мащехата ми да наеме Сайдърстоун от кралицата за нас — каза тя упорито. — Бихме могли да обработваме земята. Знаеш, че съм готова да работя. Не се страхувам от усилен труд. Знаеш, че бихме могли да се издигнем чрез упорит труд, а не чрез някакво рисковано начинание за един чуждестранен крал. Не като се излагаме на опасност, без да сме сигурни, че ще бъдем възнаградени за това!