Читать «Любовникът на девицата» онлайн - страница 2

Знаеше, че би трябвало да е щастлива, задето на трона се бе възкачила кралица, която щеше да удостои Робърт с благоволението си. Знаеше, че би трябвало да се радва за семейството си, на чието богатство и положение възходът на Робърт щеше да се отрази за добро. Знаеше, че би трябвало да се радва да бъде отново лейди Дъдли: отново господарка на земите си, удостоена с място в двора, може би дори отново удостоена с титлата на графиня.

Но не се радваше. По-скоро би предпочела да го има до себе си като опозорен предател, редом с нея в тежката всекидневна работа и в топлата тишина на нощта: всичко друго, но не и въплътен в образа на красивия фаворит в кралския двор на друга жена. Това доказваше, че е ревнива съпруга, а ревността беше грях в Божиите очи.

Тя сведе глава и се запъти с усилие към ливадите, където кравите пасяха рядката трева, разпръсквайки кафява пръст изпод тромавите си копита.

— Как можахме да стигнем дотук? — прошепна тя към бурното небе, което трупаше зловеща крепост от облаци над Норфолк. — След като аз го обичам толкова много, и след като той ме обича? След като за никой от нас не съществува друг? Как можа той да ме остави да се боря тук сама и да хукне при нея? Как можа всичко да започне така добре, в такова богатство и блясък, и да свърши в такава нищета и самота?

Една година по-рано: Лятото на 1557

В съня си той видя отново грубите дъски на пода на празната стая, изработената от пясъчник полица над голямото огнище с имената им, издълбани в нея, и прозореца с оловна рамка, вграден високо в каменната стена. Като замъкнаха голямата манастирска маса за хранене до прозореца, покатериха се отгоре и изпружиха шии, за да погледнат надолу, петимата млади мъже можаха да видят моравата отдолу, където баща им беше излязъл и вървеше бавно към ешафода, а после се изкачи по стъпалата.

Придружаваше го свещеник от току-що възстановената римокатолическа църква: беше се разкаял за греховете си и се беше отрекъл от принципите си. Беше молил за прошка и раболепно се бе извинил. Беше захвърлил всяка вярност заради шанса за опрощение, и ако се съдеше от това как нервно въртеше глава, докато оглеждаше с търсещ поглед лицата в малката тълпа, се надяваше на пристигането на помилването в този последен, този драматичен миг.

Имаше всички основания да се надява. Новата кралица бе от династията на Тюдорите, а Тюдорите познаваха силата на външните ефекти. Тя беше благочестива и със сигурност нямаше да отблъсне едно разкайващо се сърце. Но най-вече: тя беше жена, мекосърдечна, нерешителна жена. Никога нямаше да има смелостта да вземе решението да екзекутира такъв велик мъж, никога нямаше да има силата да изпълни решението си.

„Изправи се, татко — безмълвно го подканваше Робърт. — Помилването трябва да дойде всеки момент: не се унижавай, като го търсиш.“

Вратата зад Робърт се отвори, един тъмничар влезе и се изсмя грубо, когато видя петимата млади мъже да вдигат поглед към прозореца, засенчили очи, за да не блести в тях яркото лятно слънце.