Читать «Любовникът на девицата» онлайн - страница 280

Сесил стоеше до кралицата. Двамата гледаха Дъдли мълчаливо, като неблагосклонни съдии.

— Сигурна съм, че разследването ще открие кой го е извършил — каза Елизабет. — И сянката на съмнението ще се вдигне от името ви. Но междувременно ще трябва да се оттеглите от двора.

— Това ще ме съсипе — каза Дъдли направо. — Ако ме отдалечите от двора, ще изглежда сякаш ме подозирате.

— Разбира се, че не ви подозирам — каза Елизабет. Хвърли поглед към Сесил. Той кимна съчувствено. — Ние не ви подозираме. Но според традицията всеки, обвинен в престъпление, трябва да се оттегли от двора. Вие знаете това така добре, както и аз.

— Не съм обвинен! — възкликна той ожесточено. — Провежда се разследване, не е издадено заключение за убийство. Никой не намеква, че съм я убил аз!

— Всъщност всички предполагат, че сте я убили вие — услужливо изтъкна Сесил.

— Но ако ме отпратите от двора, показвате, че вие също ме смятате за виновен! — Дъдли заговори направо на Елизабет. — Трябва да остана в двора, редом с вас, и тогава ще изглежда така, сякаш съм невинен и вие вярвате в невинността ми.

Сесил пристъпи половин крачка напред.

— Не — каза той тихо. — Ще избухне наистина ужасен скандал, каквото и заключение да представи разследването. Ще избухне скандал, който ще разлюлее целия християнски свят, какво остава пък за тази страна. Ще избухне такъв скандал, че ако дори само полъх от него докосне трона, ще бъде достатъчен да унищожи кралицата. Не можете да бъдете до нея. Тя не може да защитава невинността ви. Най-доброто, което всички можем да направим, е да се държим както обикновено. Вървете в Деъри Хаус, оттеглете се в траур, и чакайте присъдата, а ние ще се опитаме да уталожим слуховете тук.

— Винаги има слухове! — възкликна отчаяно Робърт. — Винаги сме ги пренебрегвали преди!

— Никога не е имало такива слухове — изтъкна правдиво Сесил. — Говори се, че хладнокръвно сте убил съпругата си, че вие и кралицата сте сгодени тайно, и че ще обявите това на погребението на съпругата си. Ако разследването ви намери за виновен в убийство, мнозина ще сметнат кралицата за ваша съучастница. Молете се Богу да не бъдете окончателно съсипан, сър Робърт, а кралицата — съсипана заедно с вас.

Робърт беше побелял като надиплената си ленена яка.

— Не мога да бъда съсипан от нещо, което никога не бих сторил — изрече той с изстинали устни. — Независимо от изкушението, никога не бих сторил нещо като това, да нараня Ейми.