Читать «Любовникът на девицата» онлайн - страница 274

Той мина тихо през външната врата. Конят му беше вързан отпред. Животното вдигна глава, когато го видя, но не изцвили. Той затвори вратата след себе си, яхна коня си и препусна надалече от Къмнър Плейс, към Уиндзор.

Тялото на Ейми беше намерено от двама слуги, младеж и девойка, които се бяха прибрали от панаира малко преди останалите. Той я ухажваше, и двамата се бяха надявали да си откраднат един час насаме. Когато влязоха в къщата, видяха Ейми, лежаща в подножието на стълбите, с опънати поли, с шапчица, поставена спретнато на главата. Момичето изпищя и припадна, но младият мъж внимателно вдигна Ейми и я положи върху леглото й. Когато госпожа Фостър се прибра у дома, те я пресрещнаха на портата и й казаха, че лейди Дъдли е паднала по стълбите и е мъртва.

— Ейми? — промълви Лизи Одингсел, скочи от коня си и затича нагоре по стълбите, към спалнята на Ейми.

Тя беше положена на леглото си, с ужасяващо извит врат, така че лицето й бе изкривено към вратата, макар раменете й да опираха плътно в леглото. Лицето й бе станало безизразно в смъртта, кожата й бе ледена като камък.

— О, Ейми, какво си направила? — занарежда печално Лизи. — Какво си направила? Щяхме да намерим начин да се справим, щяхме да намерим място, където да отидем. Той все още държеше на теб, никога нямаше да те пренебрегне. Може би щеше да се върне. О, Ейми, миличка Ейми, какво си направила?

— Трябва да изпратим съобщение на сър Робърт. Какво да кажа? — настоятелно се обърна госпожа Фостър към Лизи Одингсел. — Какво да напиша? Какво мога да му кажа?

— Просто му съобщи, че е мъртва — каза гневно Лизи. — Той може да дойде лично, ако иска да разбере защо или как.

Госпожа Фостър написа кратка бележка и я изпрати в Уиндзор по слугата си Джон Боус.

— Погрижи се да я предадеш лично на сър Робърт, и на никой друг — предупреди го тя, давайки си смутено сметка, че се бяха озовали в самия център на разразяващ се огромен скандал. — Не казвай на никой друг за това, и се върни право у дома, без да разговаряш с никой друг, освен с него.

В девет часа в понеделник сутринта Робърт Дъдли се отправи забързано към покоите на кралицата и влезе, без да поглежда към никого от приятелите и поддръжниците си, които разговаряха и се шляеха лениво наоколо.

Приближи се с отсечени крачки до трона и се поклони.

— Трябва да разговарям с вас насаме — каза той без никакво предисловие. Летиша Нолис забеляза, че стискаше в ръка шапката си толкова силно, че кокалчетата му бяха лъснали от белота.

Елизабет забеляза напрежението в лицето му, и веднага се изправи.

— Разбира се — каза тя. — Да се поразходим ли?

— В покоите ви — каза той напрегнато.

Резкият му тон я накара да разтвори широко очи, но тя го хвана под ръка, двамата минаха през вратите и влязоха в личния й кабинет.

— Гледай ти! — отбеляза тихо една от придворните й дами. — Той заприличва все повече на съпруг с всеки изминал ден. Скоро ще заповядва и на нас така, както заповядва на нея.