Читать «Приятна вечер» онлайн - страница 23

Теръл беше едър мъж с побеляваща русолява коса, едрите черти на лицето му завършваха с издадена напред квадратна челюст. При него външност и същност си съвпадаха — той беше точен, безкомпромисен полицейски шеф.

— А този кубинец?

— Може и да оцелее. Куршумът на Том го е улучил в дробовете. В момента е в интензивното отделение. Лари дежури до леглото му.

— Някакви данни за пистолета?

— Сега правим проверка. Всеки момент ще получим информацията.

— Пресата?

Хес направи гримаса.

— Рядко се случва в един и същи ден да станат две убийства. Голям шум се вдига.

— Можеше да се очаква. Взехте ли отпечатъците на убиеца?

— Вече ги изпратихме във Вашингтон.

Влезе сержант Бийглър.

— Получихме доклада за пистолета, шефе. Собственост е на някакъв кубинец, Роберто Фуентес. Има разрешително. Живее в същия блок, в който бе убит Леви. Не е убиецът. Снимката от разрешителното не отговаря. Макс и още двама от дежурните отидоха да го доведат.

— Този човек, Фуентес, може да е продал пистолета си на убиеца — каза Теръл, — или пък да е съучастник в обира.

Телефонът иззвъня, Бийглър вдигна слушалката.

— Изчакай — той и се обърна към Теръл. — Фуентес е изчезнал. Взел е всичките си дрехи. Никой от блока не знае нищо… естествено.

— Искам го — отсече Теръл. — Организирай всичко, Джо.

Бийглър, който много обичаше екшъна, кимна.

— Ще го имаш, шефе.

* * *

Минаваше два часа през нощта, когато Анита Сертес се приближи до рибарската яхта на Мануел Торес. Кеят, ако не се броят нощните пазачи, бе съвсем пуст. Пазачите я огледаха, докато тя минаваше край тях, като избираше все сенките. Помислиха я за някоя от многобройните проститутки, които се разхождат по кея.

Тя намери лодката и спря. В предната кабина светеше. Беше сигурна, че там ще намери Фуентес.

Едва когато се прибра вкъщи след работа и пусна транзистора, чу за стрелбата.

Сутринта, когато тя тръгваше на работа, Педро й каза да приготви багажа, щом се върне.

— Утре в десет заминаваме за Хавана. Бъди готова.

Тя обви ръце около шията му и го целуна.

— Скъпи ми съпруже, с цялата си душа се надявам това да не се случи, но знай, че можеш винаги да разчиташ на мен.

Върна се по време на следобедната си почивка, но Педро вече го нямаше у дома. Тя се чувстваше отпочинала физически, но не и психически.

Все си мислеше за пистолета, дето Педро й показа. Мислеше за приятеля му Фуентес, който му го беше дал. Педро я бе уверявал, че няма никакъв риск. Тя го обичаше и се опитваше да повярва, че не е рисковано, но продължаваше да се страхува.

Когато се върна вкъщи около десет и половина с надеждата, че Педро я чака, тя намери стаята празна и сърцето й се сви. Педро й бе наредил да приготви багажа и тя уморено се зае със задачата да напълни два куфара с вещите им. Докато ги нареждаше си мислеше, че утре по същото време ще бъдат вече в малката ферма и тя щеше да продължи да робува в жегата, но какво значение можеше да има това, когато любимият й Педро е до нея?

Докато чакаше Педро да се върне, реши да чуе новините. Изслуша съобщението за убийството на Ейб Леви, събирал наеми и на Кери Смит, случайна чернокожа минувачка, за опита да се откраднат парите от наемите, събрани от Ейб Леви. Цялата се вкамени.