Читать «Приятна вечер» онлайн - страница 14

За нея Педро беше най-красивият мъж на света. Тя го обичаше с ожесточение, като своя собственост: обожаваше този строен, мургав мъж, понасяше лошите му настроения, вечните му оплаквания, даваше му всичко, което припечелеше. Живееха в една стая в Сийком, работническия квартал в покрайнините на Парадайз Сити. Силно влюбена в Педро, тя не си даваше сметка, че той е един нехранимайко. Изкара няколко дни като чистач по улиците с метла и количка и се отказа. Единствената му мисъл беше как да се върне в малката ферма на баща си, където отглеждаха захарна тръстика, въпреки че преди година единствената му мисъл беше как да избяга оттам. Анита изслуша оплакванията му и му рече да бъде търпелив. Сигурно всеки момент щеше да се появи нещо по-добро. Да сечеш захарна тръстика въобще не е живот. Тя щеше да работи още по-упорито и ще се издържат. Педро се беше усмихнал. Окей, значи могат да изчакат.

Докато чистеше разхвърляната баня, тя се чудеше какво ли прави Педро. Беше й казал, че ще поскита из улиците и ще се опита да си намери работа, но тя се съмняваше в това. В края на всяка седмица той похарчваше всичките пари, припечелени от Анита. Често мърмореше, че няма достатъчно пари, за да си купят дори ориз и тя обеща да работи още повече.

Докато тя се трудеше да направи банята на Мария Уорънтън безупречно чиста, Педро Сертес седеше в един западнал бар в Сийком. Беше с Роберто Фуентес. Двамата пиеха бира.

Фуентес беше кубинец, който живееше в Сийком от три години. Нисичък, дебел, с трескави, безмилостни очи, той успяваше да си изкарва прехраната, като почистваше и стягаше яхтите на богатите. Педро му беше симпатичен и той търпеливо изслушваше вечните му оплаквания. Тази вечер реши, че Педро вече е узрял за една работа, която щеше да донесе на Фуентес около три хиляди долара. Фуентес смяташе, че самият той не е човек на риска. Ако можеш да прибереш три хиляди долара и да накараш някой друг да поеме риска, заслужаваше си да помислиш по въпроса.

С тих глас каза:

— Педро, какво ще кажеш да спечелиш хиляда долара?

Педро поклати чашата с постепенно затопляща се бира, след това погледна Фуентес.

— Защо ми говориш тия неща? Хиляда долара? С толкова пари можем да се върнем с жената във фермата на баща ми. Какво имаш предвид?

Фуентес се усмихна. Усмивката му напомняше бързо изстрелян език на змия.

— Може да се нареди. От теб зависи. Хиляда долара! Добре е, а?

Педро кимна.

— Повече от добре. Говори нататък.

— Нали знаеш къде е стаята ми на улица „Корал“. Големият блок.

— Зная го.

— В тоя блок има седемдесет наематели. Всеки от тях плаща по шейсет долара наем на месец. Това прави по четири хиляди и двеста долара. Тъй ли е?

— И к’во от туй? — попита Педро.

— Ние с теб можем да пипнем тия парички. За тебе е проста работа.

Очите на Педро се присвиха. Хиляда долара лесна печалба!

— Продължавай нататък! — каза той. — Много интересно.

— В тоя блок живее Ейб Леви. Работи за собствениците на блока. Едновременно е и портиер, и касиер. Всеки петък ходи от врата на врата и събира наема — четири хиляди и двеста долара. Отива си вкъщи, записва сумата, а на следващата сутрин я носи в офиса. От години го прави. Наблюдавал съм го. Леви е един смачкан мухльо. Ако човек размаха пистолет пред него, направо ще припадне. Стар и дебел. Ние просто трябва да влезем в момента, когато брои парите, да тикнем пистолет пред очите му и да приберем четири хиляди и двеста долара. Казвам ти, Педро, много е лесно.