Читать «Нито пени повече, нито пени по-малко» онлайн - страница 9
Джефри Арчър
За трийсет и петия си рожден ден си направи подарък за четири милиона долара: малка закъсала банка в Бостън — „Линкълн Тръст“. По онова време банката можеше да се похвали с годишна печалба от около половин милион долара, с престижна сграда насред Бостън и с неопетнена и доста скучна репутация. Харви възнамеряваше да промени и репутацията, и счетоводния отчет. Харесваше му да е директор на банка, това обаче не го направи по-честен. В Бостън сякаш нямаше далавера, която да не минава през „Линкълн Тръст“, и макар че за пет години Харви увеличи годишната печалба на два милиона долара, това изобщо не означаваше, че се ползва с добро име.
Запозна се с Арлин Хънтър през зимата на 1949 година. Тя беше единствена дъщеря на директора на бостънската банка „Фърст Сити“. Дотогава Харви не бе проявявал особен интерес към противоположния пол. Движеща сила в живота му бяха парите — нямаше нищо против в свободното си време да се позабавлява и да се разтуши с жени, но като теглим чертата, ги смяташе за пречка и неудобство. Ала вече беше навлязъл в онова, което по лъскавите списания наричат зряла възраст, а нямаше наследник, на когото да завещае богатството си, ето защо отсъди, че е време да си намери жена, която да го дари със син. Както и за всяко друго начинание в живота си, обмисли нещата много внимателно.
Срещна Арлин, когато тя бе на трийсет и една години. Буквално му се натресе — блъсна се на заден ход с колата си в новичкия му линкълн. Едва ли имаше жена, която да е такава противоположност на ниския, неук, дебел поляк. Арлин бе висока близо метър и осемдесет и макар да беше доста миловидна и привлекателна, й липсваше самочувствие и вече си мислеше, че не й е писано да се задоми. Повечето й приятелки от училище вече се бяха развели по един-два пъти и я съжаляваха. Особнячествата и парвенющината на Харви й подействаха като дългоочакван свеж полъх след наложената от родителите й пуританска дисциплина, заради която според нея не й вървеше никак с мъжете на нейна възраст. Беше имала една-единствена връзка — пълен провал, понеже й липсваше всякакъв опит, и докато не се появи Харви, сякаш никой не искаше да й даде втора възможност да се докаже. Баща й не хареса Харви и не го скри, от което той й се стори още по-привлекателен. Всъщност старият Хънтър не одобряваше никого от мъжете, с които тя имаше някакви отношения, в случая с Харви обаче беше прав. Колкото до Харви, той си даде сметка, че в по-далечно бъдеще един брак между бостънските банки „Фърст Сити“ и „Линкълн Тръст“ ще бъде изгоден, и с тази мисъл се устреми както винаги към победата. Арлин не се съпротивлява дълго.