Читать «Нито пени повече, нито пени по-малко» онлайн - страница 8

Бостънчанинът не можеше да повярва, че е извадил такъв късмет. Дори не направи опит да се посъветва с някого в „Шарпли и син“ — знаеше, че ще сторят всичко възможно да го разубедят. Харви беше разчитал тъкмо на това — беше преценил много точно жертвата. Роджър обмисля предложението само няколко дни, после даде съгласието си за съставянето на договора — погрижи се това да стане в Ню Йорк, далеч от Бостън, така че никой във фирмата да не надуши какво се случва. През това време Харви отиде отново в банка „Морган“, където вече гледаха на него като на човек с бъдеще. Тъй като банките залагат именно на бъдещето, директорът се съгласи да подпомогне новото начинание на младия предприемач и да му отпусне 50 000 долара, които той да добави към своите 50 000 — така Харви се сдоби с 49 на сто от „Шарпли и син“ и стана петият председател на управителния съвет на фирмата. Документите бяха подписани на 28 октомври 1930 година в Ню Йорк.

Роджър тутакси замина за Нюпорт, щата Роуд Айланд, където да започне обучението си за офицер от военноморските сили на САЩ, а Харви пое към Централна гара, за да хване влака за Бостън. Беше дошъл краят на дните му като разсилен в Нюйоркската фондова борса. Беше едва на двайсет и една години, а вече беше председател на управителния съвет на търговско дружество, което си беше негово.

Умееше да превръща в успех онова, което според всички вещаеше провал. Американците още се мъчеха заради сухия режим и макар да можеше да изнася кожи, поне на хартия Харви нямаше право да внася уиски. Тъкмо по тази причина през последните десет години печалбите на фирмата бяха намалели. Не след дълго обаче Харви установи, че с някой и друг подкуп, включително за кмета на Бостън, за шефа на полицията и за митничарите по канадската граница, а също и със съответната сума за мафията, така че стоката да достига ресторантите и магазините, където се продаваше контрабанден алкохол, количествата внасяно уиски се увеличават, вместо да намаляват. „Шарпли и син“ изгуби по-почтените си стари служители и ги замени със зверове, които се вписваха по-добре в личната джунгла на Харви Меткаф.

От 1930 до 1933 година той ставаше все по-богат и силен, но когато, притиснат от общественото мнение, президентът Рузвелт най-сетне отмени сухия режим, заедно със забраната изчезна и тръпката. Харви остави фирмата да си изнася кожите и да внася уиски, а самият той се впусна в нови начинания. През 1933 година „Щарпли и син“ отбеляза стогодишнината от основаването си. За три години Харви беше изгубил 97 години достопочтеност и бе удвоил печалбите. Трябваха му пет години, за да натрупа първия си милион, и още само четири, за да го удвои, след което отсъди, че е дошло време да се раздели с „Шарпли и син“. За дванайсет години, от 1930 до 1942-ра, беше увеличил печалбата от 30 000 на 910 000 долара. През януари 1944 година продаде фирмата за 7 000 000, като изплати 100 000 долара на вдовицата на капитан Роджър Шарпли от Военноморските сили на САЩ и задържа за себе си 6 900 000.