Читать «Кървави книги том 4» онлайн - страница 14

От една спалня изскочи млад мъж и тръгна със залитане към тоалетната, в трахеята му беше вкопчена като пиявица нечия отрязана ръка. Беше Макнамара, слаб като вейка, вечно надрусан тип, който не спираше да се хили глуповато. Босуел се отдръпна, за да му направи път, и наркоманът се пльосна на пода на тоалетната, като грачеше за помощ. Започна да рита във въздуха и да дърпа петопръстия убиец от врата си, но преди Босуел да свари да му помогне, ритането спря, а с него и молбите.

Босуел отстъпи от трупа и погледна пак към коридора. Беше блокиран от телата на умиращи и умрели, на места лежаха по двама един върху друг, а ръцете им търчаха екзалтирано по купчините от плът и помагаха да бъде извършена ампутация, където е необходимо, или просто танцуваха по мъртвите лица. Когато завъртя отново очи към тоалетната, той видя, че още една ръка е намерила тялото на Макнамара – беше въоръжена с джобно ножче и режеше китката му. Кървави отпечатъци от пръсти водеха от коридора към тоалетната. Босуел се втурна да затоври вратата, преди в помещението да нахлуят още длани. В този миг убиецът на Саварино хукна към него с протегнати като на сомнамбул ръце.

– Помогни ми! – изпищя той.

Босуел затръшна вратата в умолителното лице на хлапето и я заключи. Побеснелите му ръце замлатиха по нея, а устните му се притиснаха към ключалката и продължиха да нареждат:

– Помогни ми. Не искам да правя това, човече, помогни ми.

„Майната ти“, каза си Босуел и се помъчи да игнорира молбите, за да обмисли ситуацията.

Нещо полази по крака му. Той погледна надолу, като знаеше предварително какво ще види. Една от ръцете – беше лявата длан на полковник Кристи, позна я по татуировката – се катереше към бедрото му. Босуел реагира като дете, полазено от пчела – започна да подскача паникьосано, но беше прекалено ужасен, за да се опита да я събори от себе си. Той видя с ъгълчето на очите си, че другата ръка, която режеше с такова усърдие Макнамара, е зарязала работата си и бърза да се присъедини към другарката си. Ноктите й тракаха по плочките на пода като краката на рак. И се придвижваше странично като рак, не беше овладяла ходенето направо.

Ръцете на Босуел обаче още му се подчиняваха. Също като ръцете на част от приятелите му (бившите му приятели) неговите крайници бяха доволни от положението си и не хранеха злоба към добродушния си собственик. Босуел беше благословен с шанс да оцелее, но трябваше да покаже, че е достоен за него.

Той овладя паниката си и настъпи дланта на пода. Чу как пръстите й изхрущяха под петата му и как нещото изсъска като змия – не беше умряло, но сега знаеше къде се намира и можеше да насочи цялото си внимание към другата твар. Без да отслабва натиска върху гърчещия се под стъпалото му звяр, той се наведе напред, грабна лежащия до китката на Макнамара нож и го заби в ръката на Кристи, която вече се катереше по корема му. Тя се вкопчи с нокти в плътта му, но Босуел беше слаб и имаше мускулест корем. С риск да се самоизкорми, той заби ножа по-дълбоко в нея. Ръката направи последен опит да се задържи, после се пусна и Босуел я махна от тялото си. Въпреки че беше нанизана на острието, тя нямаше никакво намерение да умира и той го знаеше. Като задържа мятащите се във въздуха й пръсти далеч от себе си, той се протегна и заби ножа в облицованата с гипсокартон стена, приковавайки я там. После настъпи другия си враг с цялата си тежест и чу как под петата му изхрущя още един пръст, последван от още един. Тварта продължи да се гърчи. Босуел вдигна крак и я изрита с все сила към отсрещната стена. Тя се удари в огледалото над мивките и падна на пода, като остави кървава следа по стъклото.