Читать «Далеч от очите, далеч от ума» онлайн - страница 63

И Аманда бе запалила искрица надежда у Джена, че в лицето на Аманда-Трейси щеше да намери приятел, който да й помогне да подобри собствения си живот.

Настроението на Аманда явно се бе пооправило, когато отново се срещнаха в часа за деца с дарба.

— Мисля днес доброволно да поискам да работя със Серена — довери Аманда на Джена.

— Шегуваш се! Казах ти, тя и пет пари не дава за нас, просто иска да ни използва.

— Знам — рече Аманда. — Тя определено е странна. Но се питам дали хипнозата не е отговорът. Дали, ако влезе достатъчно дълбоко в съзнанието ми, няма да намери Трейси, разбираш ли?

— Не знам — призна Джена. — Предполагам, че си заслужава да опиташ.

Ала Джена таеше сериозни съмнения, че стажантката ще успее да свърши нещо значимо. Кен влезе в стаята и седна до нея. Джена се обърна към него и попита:

— Какво стана по време на срещата ти със Серена?

Аманда също се обърна, за да слуша.

Кен се засмя.

— Беше пълна глупост. Опита се да ме накара да се свържа с пра-прабаба й, за да разбере къде старицата е скрила бижутата си, преди да почине.

Джена погледна Аманда победоносно.

— Видя ли? Интересува се само от себе си. Няма да ти помогне.

— С какво да ти помогне? — попита Кен.

— С нищо, абсолютно с нищо. Забрави и си гледай работата — тросна се Аманда, хвърляйки убийствен поглед към Джена.

Тя обаче повече се интересуваше от реакцията на Кен след отговора на Аманда. А той явно се стресна и Джена не можеше да го вини. Това избухване не бе никак типично за Трейси.

Както обаче се оказа, не бе нужно Аманда да предлага доброволно себе си. Този ден стажантката не дойде в час.

— Къде е Серена? — Джена попита мадам.

— Доколкото знам, обадила се е, за да каже, че е болна — отвърна учителката.

Мадам всъщност изглеждаше малко притеснена, което се стори странно на Джена. Опита се да разбере какво си мисли преподавателката, ала както винаги не успя да долови нищо.

— Сериозно ли е болна? — отново попита Джена.

— Не, просто е хванала настинка. Поне това ми съобщи директор Джаксън. — Звънецът би и мадам се разтревожи още повече. — Къде е Емили?

Никой не знаеше. Мадам се намръщи.

— Сигурно се размотава в тоалетната — предположи Аманда. — Нали знаете как се отнася. Искате ли да ида и да я доведа?

— Не, няма проблем — отказа учителката. — Уверена съм, че Емили ще се появи след минутка. Сега, искам да използваме времето днес, за да споделим някои лични преживявания. Обикновено говорим за това как сме се опитали да потиснем дарбите си. Знам, че това невинаги е възможно и че навярно има моменти, когато е подходящо да ги ползваме. Затова този път ми разкажете случки от тази седмица, когато сте употребили дарбата си за нещо добро. Кой иска да е пръв?

Както винаги нито една ръка не бе вдигната.

Мадам въздъхна.

— Добре, аз ще посоча кой да говори пръв. Мартин?

Момчето изглеждаше уплашено.

— Не съм направил нищо!

— Нямам намерение да те наказвам, Мартин. Само искам да разбера дали тази седмица си ползвал дарбата си за нещо, което те е накарало да се почувстваш добре.

Мартин намуси малкото си лице като на плъх, сякаш мислеше много усилено.