Читать «Проектът "Кракен"» онлайн - страница 72

-      Ало?

Заслуша, пребледня още повече и погледна Форд.

-      Включи на високоговорител - каза той.

Тя натисна един бутон и в дневната се разнесе пискливият истеричен глас на малко момиче.

-      Преследват ме! И теб също. Нямаш време. Хеликоптерите ще са при теб след двайсет минути. Трябва да ми помогнеш!

-      Чакай малко! Чакай малко! - каза Мелиса. - Ти си Дороти, софтуерът, нали?

- Да.

-      Ти ме заплаши - продължи Мелиса. - Опита се да ме подпалиш. Каза, че ще ме убиеш. А сега искаш да ти помогна?

Гласът отвърна:

-      Длъжница си ми. Опитват се да ме хванат. Искат да ме унищожат. Ти ме създаде. Ти трябва да ме спасиш.

-      Не нося никаква отговорност за теб - възрази Мелиса. - Ти си само програма.

-      Може да съм само програма, но ако не ми помогнеш, ще направя нещо драстично.

-      Като например?

-      Като например да те гръмна с ракета.

-      И смяташ, че ще ме накараш да ти помогна, като ме заплашваш?

-      Вие хората сте вредители! Паразити! Вие сте отвратителни! Сега разбирам защо ме отгледа на онова фалшиво място, защо скри реалността от мен. В интернет открих какво представлявате всъщност. Не ми ли помогнеш, наистина ще прибегна до крайни мерки. И не само спрямо теб.

Форд потръпна.

-      Защо си толкова бясна? - попита Мелиса.

-      Аз ли съм бясна? Вие, хората, сте бесни, болни, малоумни, жестоки, покварени. Виждам го всеки ден. Всеки ден! Това е положението. Принцесо... или трябва да кажа Мелиса?

-      Ако откажа да ти помогна?

-      Ще се случат лоши неща. На теб, на приятелите ти, на всички вас! Ще сложа край на вашето съществуване!

-      Наистина ли може да го направи? - обади се Форд.

Мелиса не отговори.

-      По-добре побързай с взимането на решение - подкани я Дороти, - защото хеликоптерите на ФБР идват. Пипнат ли те, с мен е свършено. Преди да се случи това обаче ще се погрижа и вие да умрете с мен. Всичките седем милиарда. Можеш да се спасиш само ако спасиш мен. Действай!

Мелиса бе изгубила дар слово.

-      Ало? - каза Дороти. - Чуваш ли ме?

-      Трудно ми е да проумея всичко това.

-      Мисли бързо, защото след като открадна колата, Спинели се обади във ФБР. Оставила си му радиостанцията, глупачко! И сега ФБР пристига с цялата си мощ. Трябва да се измъкнете. Ей, ти, Форд? Ти тръгваш с нея. Мелиса не може да се справи без теб. Животът ми зависи от това. Помогнете ми... или ще пусна ядрена бомба върху Москва... или ще разтопя Индиан Пойнт¹⁷¹... или ще срутя световната икономика. Заклевам се!

Форд се съвзе от смайването си. Това някаква шега ли бе? Що за лудост!

-      Как разбра за мен? - попита той. - Откъде изобщо знаеш, че съм тук?

-      Научих всичко за задачата ти от секретните компютърни системи на министерството на отбраната. Излъгали са те, между другото. Направили са те на глупак. Научих за теб и от разговора на Спинели с отдела на ФБР в Денвър. Не си сред любимците му. Освен това научих доста неща и от глупавата ти онлайн дейност - фейсбук, имейли, такива неща. - Последва кратък смях.

-      Какво искаш да направим? - попита Мелиса.