Читать «Проектът "Кракен"» онлайн - страница 71

-      Излъгахте ме - каза Форд. - Подадохте ми невярна информация за операцията.

-      Уаймън, ти получи толкова информация, колкото ти бе необходимо, за да се справиш със задачата. Признавам, че се представи отлично. Заповядвам ти от името на президента да я предадеш на ФБР.

Форд затвори и излезе на верандата. Клантън стоеше с палци в гайките на колана, вперил поглед в облачето прах на хоризонта. Мелиса я нямаше.

-      Същинска дивачка - отбеляза Клантън. - Удари агента на ФБР, насини му окото. Това е онази Мелиса, която помня. Беше невероятно нежна с конете, но станеше ли въпрос за хора, предпочиташе да се бие, вместо да отстъпи. Чудя се дали ще я видя отново.

Форд поклати глава.

-      Предполагам, че всичко свърши.

-      Имам лошо предчувствие какво я очаква - каза Клантън. - Но това е нещо, което не можем да предотвратим, нали?

Извади една бира от хладилната чанта до стола и я подаде на Форд. Седнаха на верандата и отпиха мълчаливо. Форд бе ядосан, но разбираше, че не е в състояние да направи нищо. А и какво бе очаквал? Бе работил за правителството достатъчно дълго, за да предвиди какво ще се случи.

След десетина минути облачето прах се появи отново. Наблюдаваха го как расте и се приближава. Беше автомобилът на агента на ФБР.

-      Какво ли иска този копелдак пък сега? - попита Клантън и се залюля в стола.

Колата навлезе с лудешка скорост в застлания с чакъл паркинг; изпод гумите ѝ захвърчаха камъчета. От нея изскочи Шепърд с белезници на ръцете. Агентът не се виждаше никакъв.

-      Помогнете ми да ги махна - каза тя. - По-бързо!

Без да каже нито дума, Клантън се надигна и влезе вътре. След миг се появи с две малки отвертки. Пъхна едната в ключалката, поровичка с другата и белезниците се отвориха. Мелиса ги захвърли встрани.

-      Какво стана? - попита Клантън.

-      Казах на онзи тъпак, че трябва да се изпикая. Когато слезе от колата с мен, го помолих да се обърне. Скочих, съборих го на земята и му взех колата. Уаймън, пали твоята. Трябва да се махнем оттук.

Форд я зяпна.

-      Аз ли?

-      Точно така, ти!

-      И къде ще отидем?

Тя се намръщи.

-      Да не мислиш, че тези глупаци ще намерят Дороти?

-      Вероятно не.

-      В такъв случай всичко зависи от нас.

-      Нямам намерение да ставам твой съучастник в някакво идиотско бягство от ФБР.

-      Трябва ми помощ. Аз съм единствената, която може да намери Дороти. Зная точно какво да направя. Дай ми двайсет и четири часа.

-      Защо не сътрудничиш на ФБР?

Чу приглушения звън на телефона в къщата и се зачуди дали не е Локуд. Клантън отиде да вдигне.

-      ФБР? Те са безнадеждни. А докато този софтуер се крие някъде в интернет, аз съм в опасност. Тя може да направи всичко - да повреди колата ми, да подпали дома ми...

Клантън излезе на верандата.

-      Теб търсят, Мелиса.

Тя го изгледа изненадано.

-      Мен? Че кой, по дяволите, знае къде съм?

-      Някоя си Дороти.

Мелиса пребледня, после влезе в къщата. Форд я последва. Тя взе слушалката.