Читать «Проектът "Кракен"» онлайн - страница 5

Написването на програмата ѝ отне трийсетина минути. Това реши всички проблеми на софтуера. И изведе програмирането на изкуствени интелекти на ново равнище. Това създаде мощен изкуствен интелект.

Мелиса запази прийома, който бе използвала, в пълна тайна. Разбираше, че той струва милиарди долари, но съзнаваше, че попадне ли в ръцете на неподходящи хора, може да е много, много опасен. Не сподели тайната с никого от екипа си, промяната в софтуера бе толкова елементарна, че никой не я забеляза, никой не разбра какво е направила. Софтуерът просто най-изненадващо се оправи и никой не разбра защо... освен нея.

След хиляди симулации, по време на които се самоусъвършенстваше, програмата най-после бе в състояние да демонстрира качествата, които човек би очаквал от една пилотирана мисия. Бе в състояние да управлява цялото оборудване на „Титан Експлорър“ без никаква намеса от страна на Центъра за управление на полети. Играеше ролята на астронавт, изпратен да проучи отдалечен свят, астронавт, който притежава качества от рода на любопитство и предпазливост, смелост и благоразумие, креативност, разсъдливост, постоянство, предвидливост и прочие, всичко това съчетано със силен инстинкт за оцеляване, физически умения и завидни познания в областта на инженерните науки и ремонтните дейности.

И което бе най-важното, софтуерът продължаваше да се самоусъвършенства и не спираше да се учи от собствените си грешки.

Проектът „Кракен“ бе най-сложният проект в историята на НАСА. В сравнение с него изпращането на космическата сонда „Кюриосити“ на Марс приличаше на разходка с бъги в Сентръл Парк. Основната цел на мисията изискваше „Експлорър“ да заплава в Море Кракен и шест месеца да проучва неговата брегова линия и острови, като в крайна сметка измине няколко хиляди километра от едното му крайбрежие до другото. Този самотен космически апарат, озовал се на милиарди километри от Земята, щеше да бъде изложен на бури, ветрове, вълни, рифове, течения, а вероятно и на въздействието на враждебно настроени извънземни форми на живот, които плуваха в метановите води на Титан. Това щеше да е най-великото морско пътешествие в историята на човечеството.

Такива мисли се въртяха в главата на Мелиса, докато проверяваше стъпките, които трябваше да бъдат извършени преди началото на симулацията, и заемаше мястото си пред пулта за управление, където щеше да бъде дадено началото на обратното броене. Джак Стейн, главният инженер, бе до нея. От другата му страна беше ръководителят на мисията. Гащеризонът и шапката на Стейн му придаваха вид на барбарон, но Мелиса знаеше, и то много добре, какво се крие под това облекло. Един от първите импулсивни ходове, които бе направила след пристигането си в „Годард", беше да започне връзка със Стейн. Двамата останаха близки и след мимолетната си бурна връзка и по някакъв странен начин това се отрази благоприятно на служебните им отношения. Мелиса така и не можа да си обясни как се бе стигнало до края на връзката им, освен че решението бе на Стейн, който се бе позовал на възможността слуховете и клюките, които се носеха в затворената среда на „Годард“, да навредят на кариерите им. Прав беше, разбира се. Мисията бе невероятна, подобна възможност се падаше веднъж в живота. Името ѝ несъмнено щеше да остане в историята.