Читать «Проектът "Кракен"» онлайн - страница 23

Колата трябваше да е там, където я бе оставила - на паркинга на космическия център „Годард“.

Съблече болничната нощница, облече своите дрехи, разтърси косата си и я среса с гребена, който извади от чантата си. Искаше да си придаде колкото е възможно по-представителен вид. Отиде до вратата и я открехна. Полицаят продължаваше да седи на стола, забил поглед в айфона си. Дебелите му пръсти почукваха по екрана. Нямаше начин да се измъкне, без да я види. Трябваше да му отвлече вниманието. Сприхавата лелка от съседното легло бе тъкмо това, от което имаше нужда.

Макар да беше два след полунощ, телевизорът на жената бе включен и предаваше някакво токшоу. В главата на Мелиса започна да се оформя идея. Тя мина през стаята и изключи телевизора. Както можеше да очаква, жената мигом отвори зачервените си очи.

-      Казах ви, че гледам.

-      Да бе, гледате! Спите!

-      Не ми говори така, млада госпожице! - отвърна жената, вдигна дистанционното и включи отново телевизора.

Веднага щом жената остави дистанционното, Мелиса го грабна и пак изключи телевизора.

-      Не можеш да ми пипаш дистанционното! То е мое! - заяви жената с тон, който подсказваше, че се готви да вдигне скандал.

Мелиса обаче не ѝ го върна.

-      Два през нощта е. По това време се пази тишина. Ако не ви харесва, повикайте сестрата.

Жената натисна звънеца, веднъж, втори път, трети път, като не спираше да ломоти възмутено.

Междувременно Мелиса се върна при леглото си, легна както си бе, с дрехите, зави се и придърпа стойката на интравенозната система така, че да създаде илюзията, че не е разкачена. След минута в стаята влезе една от сестрите от нощната смяна. Изражението ѝ показваше, че изобщо не е доволна. Леглото на Мелиса бе по-близо до вратата, а това на другата жена - до прозореца.

-      Какво има? - попита сестрата.

Съседката по стая на Мелиса се впусна в дълга разгорещена тирада, пълна с обвинения срещу Мелиса, която ѝ откраднала дистанционното. Сестрата отхвърли всичките ѝ аргументи и обясни, че по това време трябва да се пази тишина. Жената обаче повиши тон, възрази, че не чува добре, че е от хората, които бодърстват нощем, че подобни правила били проява на дискриминация спрямо нея, че щяла да се свърже с адвоката си...

„Бог да я благослови - помисли Мелиса. - Играе точно ролята, която исках“.

Реши да се намеси, както бе легнала, със завивки, дръпнати до брадичката.

-      Тази жена не ме оставя да спя от часове! Освен това ме заплаши!

С това само наля масло в огъня и възрастната жена се развика:

-      Не съм я заплашвала! Изобщо не съм я заплашвала! Тя ми открадна дистанционното!

-      Взех го, за да мога да спя! И няма да ти го върна!

-      Върни ми го! Това е кражба! Извикайте полиция!

Ставаше все по-добре и по-добре. Сестрата, вбесена от случващото се, също повиши глас, за да изложи контрааргументите си. В този момент - точно както се бе надявала Мелиса - на вратата се появи полицаят.

-      Проблем ли има?