Читать «Проектът "Кракен"» онлайн - страница 157

-      Завий рязко надясно - насочи го Дороти, - надолу по онзи стръмен склон.

Джейкъб зави надясно и хукна надолу, като се под- хлъзваше и пързаляше. След секунди се озова в доста по-гъста елова гора.

-      Спри! - прошепна Дороти. - Пази тишина!

По всичко изглеждаше, че идеята на Дороти с рязката смяна на посоката, последвана от внезапното спиране, е свършила работа. Явно се бяха измъкнали от преследвачите.

-      Сега върви, но бавно и тихо - подкани го Дороти. - Право напред.

Склонът, по който се спускаха, бе по-стръмен и по-хлъзгав, осеян с иглички, но водеше право към рекичката. А там растителността бе по-рехава в сравнение дори с евкалиптовата горичка. Джейкъб се спускаше на сляпо, почти не можеше да контролира крачките си, а Дороти шепнеше инструкции в ухото му. Лъчите на фенерчетата се появиха изневиделица над главите им.

-      Наляво!

Джейкъб зави наляво, но въпреки това светлината го откри. Той опита да свърне рязко, но склонът бе прекалено стръмен, за да му позволи да маневрира с подобна скорост.

Пук! Пук!

Чу един от куршумите да се забива в робота, при което главата на Дороти се люшна напред, а в мрака се разхвърчаха парченца пластмаса.

- Дороти!

Никакъв отговор. Дороти разхлаби захвата си. Още малко и щеше да падне. Джейкъб я сграбчи в мига, в който тя се пусна от раменете му. Продължи да тича по стръмния склон, без да вижда почти нищо, с едната си ръка предпазваше лицето си от клоните, а с другата стискаше Дороти. Растителността стана по-гъста, появиха се ниски храсти и бурени. Лъчите на фенерчетата танцуваха около него.

Джейкъб си удари главата в един дебел клон, падна по гръб и се плъзна по мокрия склон. Едва не изтърва Дороти, но успя да я стисне за крака, преди да полети надолу. Опита се да забие пети в пръстта, за да забави скоростта, но в резултат се претърколи и полетя надолу още по-бързо. Спря в гъсти хвойнови храсти. Остана да лежи за миг зашеметен и изподран, останал без дъх. Накрая отвори очи. Непрогледен черен мрак. Чуваше някъде под себе си реката, чуваше и капките дъжд. Опипа земята около себе си и установи, че се е заврял под бодлива хвойна - земята беше мека, покрита с гъст слой иглички. Къде беше Дороти? Продължи да опипва първо земята, сетне и клоните около себе си и най-сетне я откри оплетена в съседния храст.

Чу гласове нагоре по склона. Някой изруга на непознат език. Лъчите на фенерчетата осветяваха хвойните ту в едната, ту в другата посока.

Като че ли го бяха изгубили отново.

Придърпа робота, после започна да загребва с шепи от гъстия килим от иглички, за да покрие себе си и Дороти. Накрая покри дори главата си. Остана да лежи на земята, заровен под влажните иглички. Изпитваше истински ужас, сърцето му сякаш щеше да изскочи от гърдите му, миризмата на пръст и гниещи иглички затрудняваше дишането му.

Вече чуваше как онези двамата се спускат по хълма, чуваше тежките им стъпки, шумния им гневен диалог.

Приближаваха се. От време на време някой от двамата явно изругаваше на непознат език.