Читать «Проектът "Кракен"» онлайн - страница 128

Минаха през врата с електрическа ключалка и се озоваха в занемарено помещение, в което регистрираха задържаните. На очуканите и издраскани дървени столове седяха мъже с вид на дребни наркодилъри, хулигани и нелегални имигранти.

Полицаят се обърна към Шепърд и каза:

-      Вие сте свободна, госпожо.

-      А какво ще правите със съпруга ми?

Ченгето не си направи труда да отговори, а продължи да върви, като само кимна на Форд да го последва.

Форд обаче не помръдна.

-      Бих искал да разбера какво става, господин полицай - каза той, като полагаше огромни усилия да се държи любезно.

Полицаят спря, обърна се бавно към него и Форд видя отражението си в слънчевите му очила.

-      Неправомерното управление на автомобил е сериозно престъпление в Аризона - каза полицаят. - Ще трябва да ви задържа до изслушването от съда, тъй като виждам, че не сте тукашен и следователно съществува опасност да се укриете.

-      И кога ще е това изслушване?

-      Утре.

-      А не можете ли да ме освободите под гаранция?

-      Това ще реши утрешното изслушване. Тогава съдът ще определи дали да ви пусне под гаранция, или не.

Форд се обърна към Мелиса:

-      По-добре ми намери адвокат.

Извади всичките си останали пари и ги пъхна в ръката ѝ.

Полицаят го бутна към задната врата и после го поведе по коридора, който водеше към съседната, далеч по-представителна сграда. Минаха покрай няколко комфортно обзаведени кабинета с дървена ламперия, след което ченгето го преведе през друга врата, а оттам - в нов коридор с метални клетки, пълни с хора. От едната страна имаше кабинет с метално бюро, зад което седеше друг полицай.

-      Седнете.

Форд седна и полицаят зад бюрото - съсухрен слаб мъж с оредяла коса и хлътнали небръснати бузи, го регистрира. Когато приключиха с формалностите, патрулният полицай го дръпна на крака и го поведе към иззидана от бетонни блокчета ниша, закрита със завеса. Дръпна завесата под оживените викове и дюдюкания на затворниците. Оказа се, че това е фотокабина.

-      Вдигни табелката и погледни в обектива.

Светкавицата блесна под аплодисментите и подсвиркванията на затворниците.

44.

Джейкъб запали огън в камината, за да прогони влагата от мухлясалата дневна в старата къща на Дигс Кениън Роуд с нейните паяжини, голи стени, празни лавици и разлепени тапети. Пламъците танцуваха весело. Цепениците бяха сухи и горяха почти без пушек. Тревогата, предизвикана от пропускането на учебните занятия и проникването в чужда къща, бе отстъпила място на далеч по-приятното усещане за приключение. Никога не бе правил подобно нещо и това като че ли повдигаше настроението му. Лежеше на одеялото и ядеше мюсли.

-      Минава три - каза той. - Приятелите ти трябваше да пристигнат преди час.