Читать «Изпепелена» онлайн - страница 6
Кристин Каст
Около нея Мракът се раздвижи и се насочи към дланта й, като се гърчеше, трепереше и пиеше от нея. Калона почувства присъствието на първичния Мрак. Той му говореше с изкусителен и властен шепот.
Да! - изстена той гърлено и се предаде на Мрака.
Когато Неферет отново заговори, гласът й бе привлекателен и изпълнен с мощ:
- Заради твоя собствен избор сключих този обет е Мрака. Но ако ме провалиш...
- Няма да те проваля.
Усмивката й беше неописуема, а очите й се замъглиха от кръв.
- Ако ти, Калона. паднал воине на Никс, се провалиш и не успееш да унищожиш Зоуи Редбърд, младша Жрица на Никс, аз те властвам над душата ти, докато си безсмъртен.
- Ако се проваля, ше властваш над душата ми, докато съм безсмъртен - извика той под влияние на изкусителния Мрак, който в продължение на векове беше избирал през Светлината.
- Заклех се! - Неферет поряза дланта си оше веднъж, изписвайки хикс. - Така да бъде!
Лицето й се изкриви от болка, когато Мракът пи от нея повторно, но не помръдна, докато въздухът около нея не затрепери.
Едва тогава тя свали ръката си. Езикът й се плъзна по алената линия и преустанови кървенето. Тя се доближи до Калона, наведе се и хвана лицето му в ръце. Той усещаше Мрака в нея като яростен бик, чакаш е нетърпение да получи команда.
Кървавочервените й устни спряха на сантиметри от неговите.
- Със силата, кояго получих от Мрака, както и от животите, които съм отнела, заповядвам ви, мои прекрасни мрачни нишки, ла разделите тази безсмъртна душа от тяла то й и да я насочите към Отвъдното. Върви и направи тш(а, което ти наредих, а аз се кълна да ви ггринеф в жертва/жи-
вота на някой невинен, който не сте успели да покварите. Както го изричам, тъй да бъде!
ВТОРА ГЛАВА
Неферет си пое дълбоко дъх и Калона видя мрачните нишки, които тя призова, да се плъзгат по червените й устни. Тя вдиша Мрака и притисна устата си към неговата. След целувката й наранената му душа се откъсна от тялото и изпищя в агония. Калона се възнесе високо, високо към владенията на Богинята, която го беше прогонила, остави тялото си безжизнено, обвързано с обет, скрепен със силите на злото.
Звучният тъпан биеше като сърце на безсмъртен - без да спре, поглъщащо, изпълващо. Отекваше в душата на Реп-хайм в ритъма на неговото сърце. Изведнъж древните думи придобиха форма. Обвиха се около тялото му, така че дори и заспал, пулсът му да е в хармония с вечната мелодия. В съня му женски глас пееше тази песен:
Песента беше изкусителна и като лабиринт се повтаряше отново и отново:
Музиката беше шепот. Обещание. Благословия. Проклятие. Споменът та това, което предсказваше, накара тялото на Репхайм да потрепне. То се размърда и като прогонено дете прошепна една-единствена дума:
