Читать «Изпепелена» онлайн - страница 4

- В такъв случай ще я унищожавам отново и отново.

Гневът засили концентрацията й.

-Неферет - Калона се опита да я достигне, изричайки името й. - Разбираш ли в пълнота силите, които се опитваш да управляваш?

Погледите им се срещнаха и за пръв път Калона видя аления блясък в очите й.

- Разбира се. Низшите същества го наричат зло.

- Аз не съм низше същество, но също го наричах така.

-О, сигурна съм, че от векове не си. - Смехът й беше

зловещ. - Но, изглежда, напоследък твърде много живееш сред сенките на миналото си. вместо да тържествуваш с великите и мрачни сили на настоящето. И много добре знам чия е вината.

С неимоверно усилие Калона се изправи до седнало положение.

- Не, не искам да се движиш.

Неферет посочи към него и тънка нишка черен мрак се плъзна около врата му и започна да го придърпва отново към земята.

- Какво искаш от мен? - простена той.

- Искам да проследиш душата на Зоуи в Отвъдното и да се увериш, че никой от приятелите й - тя изсъска думата - няма да успее да я придума да се върне отново в тялото си.

Калона изтръпна:

и

Аз бях прогонен от Отвъдното, лично Никс го направи, Не мога да проследя Зоуи там.

- О, грешиш, любов моя. Приемаш думите ми твърде буквално. Никс те с прогонила, паднал си, не можеш да се завърнеш. И в продължение на векове си вярвал, че това е така. Е, буквално наистина не можеш да се върнеш.

- Тя въздъхна драматично, а той я гледаше пребледнял. -Просто божественото ти тяло не може да се върне там. Но дали Никс е споменала нещо за безсмъртната ти душа?

Не е нужно да казва нищо. Ако душата бъде отделена от тялото за дълго, то ще умре.

- Но ти си безсмъртен, което значи, че можеш да бъдеш разделен от тялото си, без да се страхуваш, че ще умреш,

Калона се бореше да не покаже ужаса, който думите й го караха да изпитва.

- Вярно е, че не мога да умра, но това не значи, че ще остана невредим. ако душата ми напусне тялото за дълго.

- Мога да остарея, да се побъркам... да се превърна в безсмъртна обвивка на самия себе си... Вариантите се гонеха в ума му.

- В такъв случай ще се наложи да се справиш със задачата си бързо, за да се върнеш при божественото си тяло. преди да се е повредило. - Тя се усмихна съблазнително.

- Ще ми бъде много неприятно, ако нещо лошо се случи с тялото ти, любов моя.

- Неферет. не прави това. Забъркваш се в неща, за които ще трябва да платиш, а последиците ще са прекадено ужасни и дори ти няма да искаш да се изправиш очи в очи с тях.

--Не ме заплашвай! Аз те освободих от пленничество-зо. Обичах те. А после те видях да хукваш след тази прос-товага ученичка. Искам тя да се разкара от живота ми! Последствия? Прегръщам последствията! Аз не съм слаба и безполезна Висша Жрица, следваща заповедите на богинята. Не разбираш ли? Ако не беше толкова замаян от това дете, щеше да си го забелязал, без да се налага да ти го казвам. Аз съм безсмъртна, също като теб, Калона! - Гласът й беше зловещ, усилен от огромната й мощ. - Ние си подхождаме идеално. Ти също вярваше в това и отново ще го повярваш, щом Зоуи Редбърд изчезне веднъж завинаги.