Читать «Денят след утре» онлайн - страница 60

Маквей зави надясно и се озова на някакъв мост над Сена. Не бе имал намерение да идва насам. Вече не знаеше накъде кара. Неочаквано откри, че потокът от коли го води покрай Айфеловата кула. И точно в този миг от подсъзнанието му изникна като досадна игличка една от ония дреболии, които често го тормозеха след разпит. Също такава дреболия като онази, която днес го бе накарала да позвъни на Вера Монере, за да види дали ще отговори.

Той мина в лявото платно, изчака следващата пресечка, отби по нея и след малко зави обратно. Сега се движеше покрай някакъв парк, през чиито дървета в далечината се виждаше осветената желязна грамада на Айфеловата кула. Малко по-напред една кола се отдели от тротоара и потегли напред. Маквей бавно отмина свободното място, после даде заден ход и паркира опела. Излезе под дъжда, вдигна яката на шлифера и зиморничаво разтърка ръце. След малко вече крачеше през парка Шан дьо Марс право към далечната кула.

В тъмния парк не се виждаше почти нищо. Надвисналите дървета спираха донякъде дъжда и Маквей се стараеше да върви под тях. Забеляза, че дъхът му оставя облачета пара в студения нощен въздух и опита да стопли ръцете си с него, но накрая се отказа и ги пъхна в джобовете на шлифера.

Заобикаляйки предпазливо купища плочки, подготвени за поставяне, той измина още петдесетина метра към по-осветената част на парка, откъдето вече можеше ясно да види силуета на кулата в нощното небе. Внезапно се подхлъзна и едва не падна. В последния момент обаче успя да запази равновесие и продължи към скамейката под най-близкия уличен фенер. Неясните лъчи откъм кулата осветиха мястото, където бе минал току-що. Изглежда, че щяха да засаждат нещо, защото всичко беше разкопано. Като се подпря на пейката, той вдигна крак и огледа обувката си. Цялата беше мокра и облепена с кал. Другата също. Доволен, Маквей се завъртя и тръгна към колата. Затова бе дошъл. Проста проверка на един елементарен въпрос.

Озбърн не бе излъгал за калта.

25.

Мишел Канарак никога не бе виждала съпруга си толкова студен и затворен.