Читать «Денят след утре» онлайн - страница 50

С американеца беше по-сложно. Онова нападение бе толкова внезапно, че Канарак почти не забеляза лицето му. А когато онзи го догони в метрото, наоколо гъмжеше от народ и не му беше до наблюдения. Помнеше само, че нападателят беше висок над метър и осемдесет, тъмнокос и много силен.

Кафето се появи на плота пред него, но за момент Канарак го остави недокоснато. После взе чашката, отпи малка глътка и усети как надолу по гърлото му плъзва топлата смес от кафе и алкохол. Спомни си как пръстите на Озбърн обхванаха шията му, как свирепо се впиваха и го душаха. Точно това не разбираше. Ако Озбърн бе решил да го убие, защо трябваше да го прави по този начин? Нож или пистолет — да, естествено. Но с голи ръце на оживено място… Пълна безсмислица.

И Жан Пакар не бе успял да го обясни.

Не беше трудно да открие адреса на детектива, макар че телефонният му номер липсваше в указателя. Говорейки развълнувано, с подчертан американски акцент, Канарак позвъни в нюйоркската централа на „Колб интернешънъл“ малко преди края на работното време. Каза, че се обажда от колата си, близо до Форт Уейн, Индиана и трябвало на всяка цена да се свърже с доведения си брат Жан Пакар, служител на „Колб“, от когото нямал вести откакто се бил преселил в Париж. Престарялата майка на Пакар била на смъртно легло в болницата на Форт Уейн и лекарите не вярвали да доживее до сутринта. Има ли начин да го открие на домашния адрес?

По това време на годината часовата разлика между Париж и Ню Йорк беше пет часа. Шест вечерта в Ню Йорк означаваше единайсет в Париж, местният клон на „Колб“ беше затворен. Дежурният в Ню Йорк се консултира с началството. Нещастен случай в семейството. Парижкият клон не работи. Как да постъпи? Началството, както всички останали, бързаше да се прибира. След кратко колебание шефът набра кода за достъп до международната компютърна мрежа и разреши телефонният номер на Жан Пакар да бъде предаден на брат му от Индиана.

Братовчедът на Анес Демблон работеше в архивите на противопожарната служба. Телефонният номер се превърна в адрес без никакви затруднения.

Два часа по-късно, в 1:15 след полунощ, Анри Канарак стоеше пред една сграда близо до Катедралната порта в северната част на Париж. След двайсет кървави минути той напусна сградата по черното стълбище, оставяйки в хола обезобразения труп на Жан Пакар.

В крайна сметка бе успял да изтръгне името на Пол Озбърн и хотела, където е отседнал. Но с това се изчерпваше всичко. Останалите въпроси — защо е нападнал Канарак в кафенето, защо е наел човек от „Колб“, сам ли работи или изпълнява поръчка — така и не получиха отговор. Сигурен бе, че Пакар не е скрил нищо. Човекът беше костелив орех, но не чак дотам. Канарак помнеше добре уроците, усвоени с гордост и удоволствие в специалните части на американската армия. Като командир на взвод за далечно разузнаване в началото на виетнамската война той беше обучен да изтръгва всякаква информация даже от най-твърдоглавите пленници.