Читать «Денят след утре» онлайн - страница 361

Напрегнат и развълнуван, Озбърн се втренчи в екрана. Натисна бутона и образът на Залетл оживя отново.

 — Възраждането на Райха трябваше да бъде представено символично чрез нашата способност да управляваме жизнените процеси. Трансплантацията на органи се практикува отдавна. Но още никой не е трансплантирал човешка глава. Именно тази цел си бяхме поставили. И в крайна сметка успяхме.

Решаващият момент дойде през 1963 година, когато след тайни тестове върху хиляди хора бяха избрани осемнайсет обекта от мъжки пол. Критерият бе да са колкото е възможно по-близо до генетичните характеристики на Адолф Хитлер — личност, телосложение, психология и тъй нататък. Нито един от тях не подозираше за нашата намеса. На едни помогнахме да се издигнат като Хитлер от мизерия към могъщество, други оставихме на произвола на съдбата, за да проследим тяхното развитие при естествени условия. Разликата във възрастта им достигаше от една до десет години, което ни оставяше време за експерименти, неуспехи и усъвършенстване на плановете. Десет дни след своя петдесет и шести рожден ден всеки обект биваше инжектиран с мощна упойка. След това замразявахме отрязаната му глава, а тялото изгаряхме. Скоро след това неговите роднини… — Тук Залетл помълча и за миг се поддаде на личната болка, но веднага се опомни и продължи: — … неговите роднини и всички близки приятели загиваха при нещастен случай или просто изчезваха безследно.

Както вече казах, много експерименти се провалиха. Но най-сетне успяхме с човека, когото знаете под името Елтон Либаргер. Тържеството в Шарлотенбург трябва да бъде демонстрация на този успех. И тържество на нашите привърженици. Ще присъстват най-високопоставените, най-верните, най-посветените в нашия план.

За да достигнем този фантастичен връх ни бяха необходими петдесет години. През това време много невинни хора, които неволно ни помагаха, бяха унищожени, защото не смеехме да оставим следа. Наемахме професионални убийци, а по-късно Организацията убиваше и тях. За нас работеха огромен брой обикновени хора. Едни вярваха в арийската кауза, други биваха склонени към сътрудничество със сила и заплахи, трети се трудеха в напълно законни фирми и даже не подозираха какво вършат. Процесът, повтарям, ни отне петдесет години. А когато най-сетне успяхме, дойде време за втората фаза на Übermorgen.

Ние отгледахме двама младежи, близнаци. Осигурихме образованието им в най-добрите академични заведения, а после, в годините преди обединението на Германия, ги изпратихме в елитния Институт по физкултура в Лайпциг. Чисти арийци по рождение с грижливо проверена генетична структура, днес те са едни от най-великолепните човешки екземпляри на света. На двайсет и четири години всеки един от тях е готов за върховната саможертва.