Читать «Игра на часове» онлайн - страница 8

— Забелязах, че някои от пръстите са изгризани — каза Кинг.

— Очевидно е работа на животните — отвърна Силвия и добави замислено: — Но все пак би трябвало да има повече признаци за намесата им. В момента се мъчат да установят самоличността.

— А какво мислиш за вдигнатата ръка? — попита Кинг.

— Съжалявам, това е работа за полицията. Аз нямам думата. Само им казвам как е умряла жертвата и при аутопсията събирам всичко, което може да се окаже полезно. Преди време, когато още навлизах в професията, се опитах да се правя на Шерлок Холмс, но бързо ме сложиха на място.

— Няма нищо лошо в това да използваш специалните си познания, за да помогнеш при разкриването на престъпление — отбеляза Мишел.

— Изглежда логично, нали? — Силвия помълча. — Мога само да кажа, че ръката нарочно е била подпряна с клон. Но защо… нямам представа. — Тя се обърна към Кинг. — Беше ми приятно да те видя, дори и при тези обстоятелства.

Силвия се ръкува с Мишел и тръгна обратно.

Докато тя се отдалечаваше, Мишел каза:

— Бях останала с впечатление, че сте излизали отдавна.

— Така е. Мина повече от година.

— Но тя май си мисли, че още не сте приключили.

— Сърдечно благодаря за догадката. Може би скоро ще предложиш и да ми гледаш на ръка. Готова ли си да тръгваме? Или искаш да си довършиш кроса?

— Благодаря, стигат ми вълненията за днес.

Докато минаваха край трупа, Кинг спря и се загледа в ръката, която продължаваше да сочи небето. Лицето му изведнъж се напрегна.

— Какво има? — попита Мишел.

— Часовникът — каза той.

Тя се вгледа и забеляза, че стрелките сочат един часа. Часовникът изглеждаше спрял.

— Какво му е на часовника?

— Мишел, това е „Зодиак“.

— „Зодиак“?

— Нещо ми подсказва, че пак ще се сблъскаме с този убиец — каза Кинг.

5

Уединената скала над едно от основните разклонения на дългото петдесет километра езеро Кардинал отдавна бе станала за юношите от Райтсбърг любимо място, където се събираха за множество дейности, които родителите им едва ли биха одобрили. Тази нощ от облачното небе валеше дъжд, вятърът разтърсваше клоните на дърветата и върху скалната площадка имаше само една спряла кола, но въпреки всичко двамата в нея проявяваха завидно усърдие.

Девойката вече беше гола, а бельото и роклята й лежаха грижливо сгънати до обувките на задната седалка. Младежът трескаво се мъчеше да изхлузи ризата над главата си, докато момичето разкопчаваше панталоните му; теснотията усложняваше тази задача. Най-сетне ризата поддаде и приблизително по същото време панталоните бяха смъкнати от задъханата млада дама, за която очевидно търпението не представляваше добродетел при дадените обстоятелства.

След като си сложи презерватив, младежът се измести към средата на предната седалка, а приятелката му го възседна с лице към него. Прозорците на купето започваха да се замъгляват. Младежът се загледа над рамото на момичето през предното стъкло, после дишането му се ускори и той затвори очи. Беше му за пръв път, но партньорката му изглеждаше доста по-опитна. Мечтаеше за този миг поне от две години, докато напорът на хормоните се засилваше до непоносима степен. Той се усмихна, докато момичето стенеше и се люшкаше върху него.