Читать «Игра на часове» онлайн - страница 5

Стискайки здраво пистолета, тя продължи да оглежда тялото. Макар вонята, потъмнялата плът и отделената кожа да издаваха, че жената отдавна е мъртва, не бе изключено скоро да е изхвърлена тук и убиецът да се спотайва наблизо. Мишел нямаше желание да сподели съдбата й.

Слънчевите лъчи се отразяваха от нещо върху китката на жената. Мишел пристъпи по-близо и видя, че е часовник. Погледна своя — беше два и половина след пладне. Тя клекна, забила нос в сгъвката на лакътя си. Набра номера на полицията и спокойно обясни на дежурния какво е открила и къде се намира. После позвъни на Шон Кинг.

— Познаваш ли я? — попита той.

— Не ми се вярва и собствената й майка да я познае, Шон.

— Идвам — каза Кинг. — Само бъди нащрек. Който и да го е извършил, може да се върне да се порадва на стореното. И… още нещо, Мишел.

— Да?

— Защо не почнеш да бягаш на тренажор?

Тя затвори телефона, отстъпи колкото се може по-далеч, без да изпуска трупа от поглед, и зачака напрегнато. Хубавият ден и опияняващият крос сред красивите хълмове изведнъж се бяха превърнали в зловещо преживяване.

Странно как едно убийство преобръща всичко с главата надолу.

3

На поляната кипеше бурна човешка дейност. Жълта полицейска лента, омотана около дърветата, ограждаше предполагаемия периметър. Двама криминалисти претърсваха местопрестъплението за улики, анализирайки находки, които изглеждаха твърде дребни, за да имат значение. Други стояха над тялото на мъртвата жена, трети бавно крачеха из гората наоколо, търсейки необичайни предмети и евентуални следи от идването или напускането на убиеца. Един униформен полицай засне цялата поляна с фотоапарат и видеокамера. Всички носеха маски против миризмата, но въпреки това един по един се втурваха в гъсталака, за да изпразнят стомасите си.

Работата им изглеждаше ефикасна и добре организирана, но един опитен наблюдател веднага би определил резултата: един на нула за престъпника. Досега не бяха открили нищо.

Застанала отстрани, Мишел наблюдаваше. До нея стоеше Шон Кинг, партньорът й от частната детективска фирма „Кинг и Максуел“. Кинг беше на около четирийсет и пет години, с осем сантиметра по-висок от сто седемдесет и петте сантиметра на Мишел. Късата му черна коса започваше да се прошарва на слепоочията. Беше жилав и широкоплещест, но имаше болни колене и още страдаше от стара огнестрелна рана в рамото, получена при престрелка преди години, докато се опитваше да арестува група фалшификатори. Бе работил и като доброволен помощник-шериф на Райтсбърг, но когато напусна, се зарече до края на дните си да стои настрана от огнестрелните оръжия и официалните полицейски служби.