Читать «Разбудени фурии» онлайн - страница 49

Почуках микрофона на радиостанцията, която ми бяха дали вместо пряка връзка с мозъка на шефката.

— Става ли нещо, за което трябва да знам, Силви?

— Не — долетя небрежно гласът на Ор. — Когато трябва да знаеш нещо, ще те включим. Нали така, Силви?

Погледнах я.

— Нали така, Силви?

Тя се усмихна малко уморено.

— Сега не му е времето, Мики.

Отново скенерите. Отново пъплене по разбитите, мокри улици. Капките се разбиваха по искрящите овални чадъри на защитните полета над главите ни, а пешаците ругаеха и подгизваха.

Не откривахме нищо.

Към пладне бяхме навлезли на около два километра в града и напрежението от операцията постепенно се превръщаше в скука. Най-близките екипи бяха на пет-шест улици от нас в двете посоки. Върху екраните на следящите прибори виждахме превозните им средства да пъплят напред в разпокъсана верига, а когато включвахме на общия канал, чувахме как чистачите с пъхтене се катерят нагоре из сградите и слизат обратно. В гласовете им вече нямаше и помен от предишния стръвен ентусиазъм.

— Хей, вижте — изрева внезапно Ор.

Улицата, по която се движехме, завиваше под прав ъгъл надясно и веднага след това излизаше на кръгъл площад, обкръжен от тераси в стил китайска пагода. В дъното на площада се издигаше многоетажен храм, поддържан от раздалечени колони. Тук-там по разбитата настилка се тъмнееха широки локви. Нямаше съвършено никакво прикритие освен килнатата грамада на обгоряло самоходно оръдие „Скорпион“.

— Това ли е, дето са го унищожили снощи? — попитах аз.

Ласло поклати глава.

— Не, това е тук от години. Пък и както разбрах от Оиши, снощното едва успяло да изгради шасито, преди да му видят сметката. А тая гадост е била чиста проба самоходен и напълно боеспособен миминт.

Ор го изгледа навъсено.

— По-добре да викнем новобранците — каза Кийока.

Силви кимна. Повика по местната връзка чистачите и им нареди да се съберат зад гравибръмбарите. Те бършеха дъжда от лицата си и гледаха злобно към отсрещния край на площада. Силви се изправи и отново натисна бутона върху якето си.

— Добре, слушайте. Това тук изглежда безвредно, но няма начин да бъдем сигурни, затова прилагаме нова схема. Бръмбарите отиват отсреща и проверяват приземието на храма. Да речем, десет минути. После единият се връща обратно и застава на пост, докато другите два обикалят периметъра на площада. Стигнат ли до вас без произшествия, пресичате в клиновидна формация и се качвате да проверите горните етажи на храма. Разбрахте ли всички?

Новобранците безмълвно закимаха. Вече бяха загубили всякакъв интерес.

— Да действаме, щом е тъй — каза Силви. — Сканирайте.

Тя отново се настани зад Ор. Докато привеждаше глава към него, забелязах, че устните й мърдат, но слухът на синтетичния носител не беше достатъчно остър, за да чуя какво говори. Двигателите на бръмбарите забучаха по-силно и Ор подкара напред през площада. Кийока и Ласло го последваха по левия фланг. Аз се приведох над таблото и минах отдясно.