Читать «Разбудени фурии» онлайн - страница 48

Шумотевицата спадна до глухо мърморене. Зад мен трупът на Ядвига се надигна и натискът върху ръката ми намаля.

— Добре. Радиалната схема на действие ще ни разпилее много бързо, затова дръжте координатната си апаратура включена през цялото време. Отбелязвайте всяка улица след приключването, поддържайте връзка помежду си и бъдете готови да се връщате за попълване на пропуските, когато веригата се разкъса. Космически анализ. Не забравяйте, в тая игра миминтите са петдесет пъти по-способни от нас. Оставите ли пролука, незабавно ще я засекат и използват.

— Ако изобщо ги има — долетя от тълпата нов глас.

— Ако изобщо ги има — съгласи се Силви. — Може би са тук, може би не. Добре дошли на Ню Хок. А сега… — Тя се изправи върху стъпенката на гравибръмбара и хвърли поглед наоколо. — Има ли някой да каже нещо съществено?

Тишина. Пристъпване от крак на крак.

Силви се усмихна.

— Добре. Тогава да пристъпим към претърсването, ако обичате. Радиална схема, както се споразумяхме. Сканирайте.

Над групата се надигнаха нестройни възторжени възгласи и юмруци, размахващи оборудване. Някакъв тъпанар изстреля в небето бластерен лъч. Виковете се засилиха, бликна вулканичен възторг.

— … да им сритаме задниците на шибаните миминти…

— Камара ще струпам, мой човек. Мамка му, цяла камара.

— Драва, скъпа, дръж се. Идваме!

Кийока се приближи от другата ми страна и намигна.

— Оптимизмът ще им потрябва тепърва — каза тя. — И още как. Ще видиш.

След един час разбрах какво е имала предвид.

Работата беше досадна и отчайващо мудна. Тътриш се бавно като мрежеста медуза покрай купища развалини и ръждиви наземни коли. Наблюдаваш скенерите. След петдесет метра спираш. Чакаш пешаците да влязат в сградите от двете страни и стъпка по стъпка да се изкатерят двайсетина етажа нагоре. Слушаш разговорите им по радиостанциите, заглушени от стените на зданието. Наблюдаваш скенерите. Отбелязваш, че сградата е прочистена. Чакаш пешаците да слязат. Пъплиш още петдесет метра. Наблюдаваш скенерите. Спираш.

Не откривахме нищо.

Слънцето постепенно губеше битката срещу гъстите облаци. По някое време заваля.

Наблюдавай скенерите. Напред по улицата. Спри.

— Не е както го представят в рекламите, а? — Седнала под вълшебния блясък на капките дъжд по силовото поле на бръмбара, Кийока кимна към пешаците, които потъваха във входа на поредната сграда. Вече бяха мокри до кости и развълнуваният блясък в очите им отпреди час бързо чезнеше. — Приключения и неограничени възможности из неусвоените земи на Ню Хок. Носете си чадър.

Настаненият зад нея Ласло се ухили, после не успя да удържи прозявката.

— Не ги взимай на подбив, Ки. Все отнякъде трябва да почнат.

Кийока се облегна назад и хвърли поглед през рамо.

— Хей, Силви, още колко ще…

Силви направи един от онези кратки символични жестове, които бях видял в действие след престрелката с Юкио. Емисарската наблюдателност ми позволи да забележа как единият клепач на Кийока леко трепна, докато приемаше данни от координаторката. Ласло кимна доволно.