Читать «Разбудени фурии» онлайн - страница 38

Ласло духна на дланите си.

— Ако искаха, отдавна да са ги свалили.

Кийока извъртя очи към небето.

— Олеле, пак старата песен.

— Сума ти глупости се говорят за орбиталните — продължи упорито Ласло. — Например, че стрелят по всичко по-голямо и по-бързо от хеликоптер, но преди четиристотин години някак сме успели да приземим колониалните шлепове. Или че…

Ор изсумтя. Силви затвори очи.

— … че правителството крие грамадни хиперзвукови самолети в секретна станция под полюса и когато те летят, нищо не ги закача. Че орбиталните редовно унищожават наземни обекти, само че за това не се говори. Най-редовно, мой човек. Бас държа, че не сте чували за онзи плаващ екскаватор, дето вчера го намериха на парчета край Саншин Пойнт…

— Чух — прекъсна го раздразнено Силви. — Вчера сутринта, докато те чакахме да се появиш. Според съобщението са се блъснали в скалите, докато заобикаляли носа. Най-елементарна некадърност, а ти търсиш конспирации.

— Вярно шефе, така разправят. Ти очаквала ли си друго?

— Майната ти, я млъквай.

— Лас, старче. — Ор стовари тежка длан върху рамото на инфоспеца. — Ако е било ангелски огън, нямаше да остане нищо. Знаеш го. И адски добре знаеш, че в шибания им обсег около екватора има дупка колкото да прекараш цяла флотилия от колониални шлепове, стига само да не сбъркаш в изчисленията. А сега вземи да зарежеш тия конспиративни тъпотии и се наслаждавай на гледката. Нали заради нея ни домъкна тук.

Гледката наистина беше впечатляваща. Навремето Драва е била както търговска порта, така и военноморско пристанище за целия Ню Хокайдо. Тук бяха пристигали пратки от всички големи градове на планетата и архитектурният комплекс отвъд доковете се простираше на дванайсет километра из предпланините, за да осигури жилища на почти пет милиона души. Във времето на търговския си разцвет Драва съперничела на Милспорт по богатство и изтънченост, а военноморският гарнизон бил един от най-мощните в Северното полукълбо.

Сега минавахме покрай редици порутени складове от годините на Заселването, купища контейнери, килнати кранове като забравени детски играчки и потънали на котва търговски кораби. По водата наоколо лъщяха зловонни петна от химикали, а единствените живи същества бяха няколко умърлушени крилодера, пърхащи насам-натам по ръждясалите покриви на складовете. Докато минавахме, един от тях отметна шия и нададе предизвикателен крясък, но си личеше, че не влага сърце в тая работа.

— Да се пазиш от тях — мрачно ме предупреди Кийока. — Не изглеждат опасни, ама са хитри. На повечето места по крайбрежието вече са изтребили чайките и кормораните, а понякога нападат и хора.