Читать «Разбудени фурии» онлайн - страница 326

Странно е човек да бъде около нея. Не стига разбирането, че говориш с една историческа легенда отпреди векове — това усещане е на приливи и отливи, понякога едва доловимо, понякога толкова силно, че страх да те хване. А към всичко това се прибавя и нарастващата лекота, с която идва и си отива, сменяйки мястото си със Силви Ошима, също както Джапаридзе отива на мостика да замести първия помощник. Понякога го виждаш как става, сякаш по лицето й пробягва електрическа искра — после тя примигва и вече говориш с различна жена. Друг път не съм сигурен с коя от двете говоря. Налага се да разчитам на мимиката, да се вслушвам в ритъма на гласа.

Чудя се дали през идните десетилетия тази смяна на личностите няма да се превърне в обичайна човешка реалност. Ако съдя по онова, което ми казва Силви, напълно е възможно да стане така. Демилитските системи разполагат с почти неограничен потенциал. Вярно, с него биха се справили само силни хора, но така е било при всяка голяма крачка напред в знанието или технологията. Не можеш да влачиш старите модели, трябва да продължаваш, да изграждаш по-добри умове и тела. Инак Вселената ще връхлети като блатна пантера, за да те погълне.

Мъча се да не мисля за Сегешвар и останалите. Особено за другия Ковач. Малко по малко почвам отново да разговарям с Ядви, защото в крайна сметка не мога да я упрекна за стореното. А вечерта, когато напуснахме с „Хайдушка щерка“ пристанището на Нова Пеща, Вирджиния Видаура ми даде нагледен урок как се преодоляват тия неща. Чукахме се нежно, пазейки заздравяващото й лице, после тя цяла нощ плака и ми разказва за Джак Бразил Душата. Аз я слушах и попивах всяка дума, както преди век, когато стоях като новобранец пред нея. А на сутринта тя хвана разбудения ми член, напомпа го, лапна го, вкара го в себе си, пак се чукахме и после станахме да посрещнем новия ден. Оттогава не е споменавала Бразил, а когато аз го споменах, без да искам, тя примига, усмихна се и сълзите така и не бликнаха от очите й.

Всички се учим да потискаме тия неща, да живеем със загубата и да мислим за най-важното — как да променим нещо.

Оиши Еминеску веднъж ми каза, че няма смисъл да сваляме Първите фамилии, защото това само ще доведе Протектората и емисарите. Според него квелизмът би се провалил, ако по време на Разселването имаше емисари. Навярно е прав, дори и самата Квел се затруднява да докаже обратното, макар че прави усърдни опити, особено когато слънцето залязва над пламналия вечерен океан, а ние седим на палубата с чаши уиски в ръце.

Всъщност няма значение. Защото долу в резервната памет минутите се превръщат в месеци и там Силви и Квел се учат да разговарят с орбиталните. Силви смята, че докато стигнем в Текитомура, вече ще са успели. Вярва, че после ще могат да научат Оиши и може би още неколцина демилити.