Читать «Разбудени фурии» онлайн - страница 32

Вдигнах глава. Силви ме гледаше с нескрита тревога. Насилих се да кимна.

— Да, добре съм.

— Е, смяташ ли, че можеш малко да ускориш? Ор ще си дойде скоро и ще иска да започне.

— Дадено. — Обърнах се към другия труп. Ножът пак забръмча. — Все още съм любопитен какво смяташ да правиш с Ядвига.

— Ще видиш.

— Малки фокуси, а?

Тя мълчаливо пристъпи до прозореца и се загледа към светлината и глъчката на новия ден. После, докато аз почвах втория разрез, пак се обърна към хола.

— Защо не дойдеш с нас, Мики?

Ръката ми трепна и ножът потъна до дръжката.

— Какво?

— Ела с нас.

— В Драва?

— Само недей да ми казваш, че ще имаш по-добър шанс срещу якудза тук, в Текитомура.

Издърпах ножа и довърших разреза.

— Трябва ми ново тяло, Силви. С това тук не мога да застана срещу миминтите.

— Ами ако има начин да ти го уредя?

— Силви. — Аз изпъшках от усилието да изтръгна парчето кост. — Къде, по дяволите, ще ми намериш ново тяло на Ню Хокайдо? Там едва може да се живее. Къде ще намериш медицинската апаратура?

Тя се поколеба. Аз замръзнах неподвижно — емисарската интуиция изведнъж се разбуди и ми подсказа, че има нещо.

— Последния път, когато бяхме там — бавно изрече Силви, — открихме правителствен команден бункер в хълмовете източно от Шопрон. Кодираните ключалки бяха твърде сложни, за да се справим за времето, с което разполагахме, пък и бяхме твърде на север, а там е много гадна територия на миминтите, но все пак навлязох достатъчно, за да направя най-общ оглед. Има напълно оборудвана медицинска лаборатория с апаратура за презареждане и клонингови хладилни камери. Около две дузини носители, с бойна биотехника, доколкото успях да преценя.

— Е, звучи логично. Там ли смяташ да откараш Ядвига?

Тя кимна.

Огледах замислено парчето гръбнак в ръката си и назъбената рана, от която беше излязло. Помислих си какво ще ми сторят ония от якудза, ако ме спипат в този носител.

— За колко време отивате?

Силви сви рамене.

— За колкото трябва. Носим запаси за три месеца, но миналия път си изпълнихме нормата за половината време. Ако искаш, можеш да се върнеш и по-рано. От Драва непрекъснато има кораби.

— А сигурна ли си, че ония машини в бункера все още действат?

Тя се ухили и тръсна глава.

— Какво?

— Говорим за Ню Хок, Мики. Там всичко продължава да действа. Точно това му е проблемът на скапаното място.

Глава 5

Корабът на въздушна възглавница „Пушки за Гевара“ беше точно това, което можеше да се очаква от името — ниска, солидно бронирана стоманена акула, над която като гръбни плавници стърчаха оръжейни системи. За разлика от търговските кораби, кръстосващи между Милспорт и Шафрановия архипелаг, „Гевара“ нямаше външни палуби или кули. Капитанският мостик изглеждаше като разтеглен мехур върху предната част на мътносивата надстройка, а отзад се простираше гладък, плавно извит корпус. Товарните люкове от двете страни на носа изглеждаха пригодени и за изстрелване на ракети или снаряди.

— Сигурна ли си, че ще стане? — обърнах се аз към Силви, когато стигнахме в подножието на товарната рампа.