Читать «Разбудени фурии» онлайн - страница 31

Хей, майната му на Лео Мечек. Казахме му колко ще струва. Чий е проблемът, ако не може да си го позволи? Иска от нас да икономисваме и да застрашаваме живота на емисари, та да може да върне на Първите семейства още малко от данъците, дето ги плащат. Майната му. Не сме тукашни, мътните да го вземат.

Ти си тукашен, Тод, изтъкнах аз. Роден и израснал в Милспорт.

Знаеш какво имам предвид.

Знаех какво има предвид. Местните правителства нямат власт над Емисарския корпус. Емисарите отиват там, където са нужни на Протектората, а повечето местни правителства се молят и на Господа, и на дявола да не закъсат дотам, че Корпусът да довтаса при тях. Последствията от една емисарска интервенция могат да бъдат крайно неприятни за всички засегнати.

И изобщо целият предлаган подход е погрешен, по дяволите. Тодор пусна облаче дим над перилата. На никого не сме по джоба, никой не ни се доверява. Не схващаш накъде бия, нали?

Мислех, че става дума за намаляване на режийните разходи, докато си седите на задниците без текуща оперативна задача.

Тъй ли? Кога е било такова чудо?

Чух че в момента било доста спокойно. След Хън Хоум, искам да кажа.

Хей, приятел. Той ми подаде лулата. Вече не си в екипа. Помниш ли?

Помнех.

Иненин!

Той гръмва из покрайнините на паметта като свалена мародерна бомба, избухваща надалече, но не чак толкова, че да е безопасно. Червен лазерен огън и писъци на хора, умиращи, докато вирусът Роулингс разяжда умовете им.

Леко потръпнах и засмуках лулата. Тодор усети това с финия си емисарски усет и побърза да смени темата.

И за какво е цялата тази история? Мислех, че напоследък се мотаеш с Радул Сегешвар. Носталгия по родния дом и евтина организирана престъпност.

Да. Аз го изгледах мрачно. Откъде чу?

Той сви рамене.

Оттук-оттам. Знаеш как става. Защо пак отиваш на север?

Виброножът отново проряза плът и мускул. Изключих го и се заех да вадя изрязаното парче гръбнак от врата на Юкио Хираясу.

Син на високопоставен шеф от якудза — мъртъв и без приставка. Благодарение на Такеши Ковач, защото каквото и да сторех, вече така щеше да се тълкува. Танаседа щеше да жадува за кръв. Вероятно и Хираясу старши. Може би разбираше очевидното — че синът му е един надут неудачник, но не ми се вярваше. А дори да го знаеше, всички неписани правила и закони на якудза в Харлановия свят щяха да го принудят да отмъсти. Така е в организираната престъпност. Хайдуците на Радул Сегешвар в Нова Пеща или якудза на север и юг, всичките са еднакви, по дяволите. Скапани наркомани, обвързани с кръвна клетва.

Война с якудза.

Защо пак отиваш на север? Погледнах отрязаното парче гръбнак и кръвта по ръцете си. Не това имах наум, когато преди три дни хванах кораба на въздушна възглавница за Текитомура.

— Мики? — За миг не осъзнах на кого говорят. — Хей, Мики, добре ли си?